1 B ecause Israel a youth, and I love him, Out of Egypt I have called for My Son.

Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина Си.

2 T hey have called to them rightly, They have gone from before them, To lords they do sacrifice, And to graven images they make perfume.

Колкото повече ги викаха <пророците>, Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертвуваха на ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.

3 A nd I have caused Ephraim to go on foot, Taking them by their arms, And they have not known that I strengthened them.

При това Аз научих Ефрема да ходи Като го хващат за мишците му; Но не познаваха, че Аз ги лекувах.

4 W ith cords of man I do draw them, With thick cords of love, And I am to them as a raiser up of a yoke on their jaws, And I incline unto him -- I feed.

Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им, И сложих храна пред тях.

5 H e turneth not back unto the land of Egypt, And Asshur -- he his king, For they have refused to return.

Той няма да се върне в Египетската земя; Но асириецът ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат <към Мене>.

6 G rievous hath been the sword in his cities, And it hath ended his bars, and consumed -- from their own counsels.

Меч ще свирепее против градовете му Та ще довърши силите му и ще ги пояде. Поради собствените им намерения,

7 A nd My people are hanging in suspense, about My returning, And unto the Most High they do call, Together they exalt not.

Людете Ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат <пророците да гледат> към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.

8 H ow do I give thee up, O Ephraim? Do I deliver thee up, O Israel? How do I make thee as Admah? Do I set thee as Zeboim? Turned in Me is My heart, kindled together have been My repentings.

Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? <Как> да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, Милосърдието Ми се запали.

9 I do not the fierceness of My anger, I turn not back to destroy Ephraim, For God I, and not a man. In thy midst the Holy One, and I enter not in enmity,

Няма да изпълня <намерението на> пламенния Си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото Аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда <при тебе> с гняв.

10 A fter Jehovah they go -- as a lion He roareth, When He doth roar, then tremble do the sons from the west.

Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,

11 T hey tremble as a sparrow out of Egypt, And as a dove out of the land of Asshur, And I have caused them to dwell in their own houses, An affirmation of Jehovah.

Ще бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб; И ще ги настаня <пак> в къщите им, казва Господ.

12 C ompassed Me with feigning hath Ephraim, And with deceit the house of Israel. And Judah again is ruling with God, And with the Holy Ones faithful!

Ефрем Ме обкръжава с лъжи, И Израилевият дом с измама; И Юда още се колебае спрямо Бога, Спрямо Светия, който е верен.