1 A nd David inspecteth the people who with him, and setteth over them heads of thousands and heads of hundreds,

След това Давид събра людете, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.

2 a nd David sendeth the third of the people by the hand of Joab, and the third by the hand of Abishai, son of Zeruiah, brother of Joab, and the third by the hand of Ittai the Gittite, and the king saith unto the people, `I certainly go out -- I also -- with you.'

И Давид изпрати людете, една трета под началството на Иоава, една трета под началството на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. И царят каза на людете: Непременно ще изляза и аз с вас.

3 A nd the people say, `Thou dost not go out, for if we utterly flee, they do not set heart upon us; and if half of us die, they do not set heart unto us -- for now like us ten thousand; and now, better that thou be to us from the city for an helper.'

Людете, обаче, отговориха: Да не излезеш; защото, ако ние се обърнем на бяг, няма да ги е грижа за нас; ако щат умре и половината от нас, <пак> няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас {Или: понеже има десет хиляди такива каквито сме ние.}, затова сега е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.

4 A nd the king saith unto them, `That which is good in your eyes I do;' and the king standeth at the side of the gate, and all the people have gone out by hundreds and by thousands,

И царят им каза: Каквото ви се вижда добро ще сторя. И тъй, царят застана на едната страна на портата, а всичките люде излязоха по стотини и по хиляди.

5 a nd the king chargeth Joab, and Abishai, and Ittai, saying, `Gently -- for me, for the youth, for Absalom;' and all the people heard in the king's charging all the heads concerning Absalom.

Тогава царят заповяда на Иоава, на Ависея и на Итая, казвайки: Пощадете ми младежа Авесалома. И всичките люде чуха, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалома.

6 A nd the people goeth out into the field to meet Israel, and the battle is in a forest of Ephraim;

И тъй, людете, излязоха на полето против Израиля; и сражението стана в Ефремовия лес.

7 a nd smitten there are the people of Israel before the servants of David, and the smiting there is great on that day -- twenty thousand;

И там Израилевите люде бидоха разбити от Давидовите слуги, и в оня ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души;

8 a nd the battle is there scattered over the face of all the land, and the forest multiplieth to devour among the people more than those whom the sword hath devoured in that day.

защото сражението в тая местност се разпростря по лицето на цялата страна, и в оня ден лесът погълна повече люде отколкото погълна ножа.

9 A nd Absalom meeteth before the servants of David, and Absalom is riding on the mule, and the mule cometh in under an entangled bough of the great oak, and his head taketh hold on the oak, and he is placed between the heavens and the earth, and the mule that under him hath passed on.

И случи се Авесалом да се срещне с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на мъска; и като влезе мъската под гъстите клони на един голям дъб, главата му се хвана в дъба, и той увисна между небето и земята: а мъската мина изпод него.

10 A nd one man seeth, and declareth to Joab, and saith, `Lo, I saw Absalom hanged in an oak.'

И един човек го видя та извести на Иоава, казвайки: Ето, видях Авесалома увиснал на дъб.

11 A nd Joab saith to the man who is declaring to him, `And lo, thou hast seen -- and wherefore didst thou not smite him there to the earth -- and on me to give to thee ten silverlings and one girdle?'

А Иоав каза на човека, който му извести: Ето, ти си го видял; а защо не го порази там до земята? и аз бих ти дал десет сребърника и един пояс.

12 A nd the man saith unto Joab, `Yea, though I am weighing on my hand a thousand silverlings, I do not put forth my hand unto the son of the king; for in our ears hath the king charged thee, and Abishai, and Ittai, saying, Observe ye who against the youth -- against Absalom;

А човекът рече на Иоава: И хиляда сребърника, ако бяха претеглени в шепата ми, не бих дигнал ръката си против царския син; защото ние слушахме царят как заповяда на тебе, на Ависея и на Итая, казвайки: Внимавайте всички, никой да се не докосне до младежа Авесалома.

13 o r I had done against my soul a vain thing, and no matter is hid from the king, and thou -- thou dost station thyself over-against.'

Иначе, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя, и тогава сам ти би се обърнал против мене.

14 A nd Joab saith, `Not right -- I tarry before thee;' and he taketh three darts in his hand, and striketh them into the heart of Absalom, while he alive, in the midst of the oak.

Тогава рече Иоав: Не трябва да губя време така с тебе. И като взе в ръката си три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалома, като беше още жив всред дъба.

15 A nd they go round -- ten youths bearing weapons of Joab -- and smite Absalom, and put him to death.

И десет момъка, Иоавови оръженосци, заобиколиха Авесалома, та го удариха и убиха го.

16 A nd Joab bloweth with a trumpet, and the people turneth back from pursuing after Israel, for Joab hath kept back the people;

Тогава Иоав засвири с тръбата, и людете се върнаха от преследването на Израиля; защото Иоав спря людете.

17 a nd they take Absalom and cast him in the forest unto the great pit, and set up over him a very great heap of stones, and all Israel have fled -- each to his tent.

И взеха Авесалома та го хвърлиха в един голям ров, вътре в леса, и натрупаха на него много голям куп камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатъра си.

18 A nd Absalom hath taken, and setteth up for himself in his life, the standing-pillar that in the king's valley, for he said, `I have no son to cause my name to be remembered;' and he calleth the standing-pillar by his own name, and it is called `The monument of Absalom' unto this day.

А Авесалом, когато беше още жив, бе взел и издигнал за себе си стълба, който е в царската долина; защото си рече: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба по своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.

19 A nd Ahimaaz son of Zadok said, `Let me run, I pray thee, and I bear the king tidings, for Jehovah hath delivered him out of the hand of his enemies;'

Тогава рече Ахимаас, Садоковият син: Да се завтека сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на неприятелите му.

20 a nd Joab saith to him, `Thou art not a man of tidings this day, but thou hast borne tidings on another day, and this day thou dost not bear tidings, because the king's son dead.'

А Иоав му рече: Няма да занесеш днес известия; друг ден ще бъдеш известител; а днес няма да занесеш известия, понеже царският син умря.

21 A nd Joab saith to Cushi, `Go, declare to the king that which thou hast seen;' and Cushi boweth himself to Joab, and runneth.

Тогава рече Иоав на Хусина: Иди, извести на царя каквото си видял. И Хусина се поклони на Иоава и се завтече.

22 A nd Ahimaaz son of Zadok addeth again, and saith unto Joab, `And whatever it be, let me run, I pray thee, I also, after the Cushite.' And Joab saith, `Why this -- thou art running, my son, and for thee there are no tidings found?' --

Тогава Ахимаас, Садоковият син, рече пак на Иоава: Но каквото и да стане, нека тичам и аз, моля, след Хусина. А Иоав му рече: Защо искаш да тичаш, синко, като не ще имаш възнаграждение за известията?

23 ` And, whatever it be, let me run.' And he saith to him, `Run;' and Ahimaaz runneth the way of the circuit, and passeth by the Cushite.

<Но той пак рече:> Но каквото и да стане, нека се завтека. Тогава му рече: Тичай. И така Ахимаас се завтече през полския път, и замина Хусина.

24 A nd David is sitting between the two gates, and the watchman goeth unto the roof of the gate, unto the wall, and lifteth up his eyes, and looketh, and lo, a man running by himself.

А Давид седеше между двете порти; и стража се изкачи на покрива на портата към стената, и като подигна очи видя, и, ето, един човек тичаше сам.

25 A nd the watchman calleth, and declareth to the king, and the king saith, `If by himself, tidings in his mouth;' and he cometh, coming on and drawing near.

И стражът извика и извести на царя. А царят рече: Щом е сам, има известия в устата му. И той притичваше и се приближаваше.

26 A nd the watchman seeth another man running, and the watchman calleth unto the gatekeeper, and saith, `Lo, a man running by himself;' and the king saith, `Also this one is bearing tidings.'

После стражът видя друг човек, който тичаше; и стражът извика към вратаря, казвайки: Ето <още един> човек, който тича сам. И рече царят: И той носи известия.

27 A nd the watchman saith, `I see the running of the first as the running of Ahimaaz son of Zadok.' And the king saith, `This a good man, and with good tidings he cometh.'

И рече стражът: струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. И рече царят: Добър човек е той, и иде с добри известия.

28 A nd Ahimaaz calleth and saith unto the king, `Peace;' and he boweth himself to the king, on his face, to the earth, and saith, `Blessed Jehovah thy God who hath shut up the men who lifted up their hand against my lord the king.'

И Ахимаас извика та рече на царя: Радвай се! И поклони се на царя с лице до земята и рече: Благословен да бъде Господ твоят Бог, Който предаде човеците, които подигнаха ръка против господаря ми царя.

29 A nd the king saith, `Peace to the youth -- to Absalom?' And Ahimaaz saith, `I saw the great multitude, at the sending away of the servant of the king, even thy servant Joab, and I have not known what.'

И царят рече: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Иоав изпрати царския слуга, мене слугата ти, видях едно голямо смущение, но не знаех що беше.

30 A nd the king saith, `Turn round, station thyself here;' and he turneth round and standeth still.

И рече царят: Обърни се та застани тук. И той се обърна та застана.

31 A nd lo, the Cushite hath come, and the Cushite saith, `Let tidings be proclaimed, my lord, O king; for Jehovah hath delivered thee to-day out of the hand of all those rising up against thee.'

И, ето, дойде Хусина. И рече Хусина: Известия, господарю мой царю! защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се подигнаха против тебе.

32 A nd the king saith unto the Cushite, `Peace to the youth -- to Absalom?' And the Cushite saith, `Let them be -- as the youth -- the enemies of my lord the king, and all who have risen up against thee for evil.'

И царят рече на Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми царя, и всички, които се подигат против тебе за зло, дано станат като оня младеж!

33 A nd the king trembleth, and goeth up on the upper chamber of the gate, and weepeth, and thus he hath said in his going, `My son! Absalom my son; my son Absalom; oh that I had died for thee, Absalom, my son, my son.'

И царят се смути много, и възкачи се в стаята над портата та плака; и като отиваше говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!