1 A nd he came to Derbe and Lystra, and lo, a certain disciple was there, by name Timotheus son of a certain woman, a believing Jewess, but of a father, a Greek,

После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

2 w ho was well testified to by the brethren in Lystra and Iconium;

Тоя <ученик> имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

3 t his one did Paul wish to go forth with him, and having taken, he circumcised him, because of the Jews who are in those places, for they all knew his father -- that he was a Greek.

Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

4 A nd as they were going on through the cities, they were delivering to them the decrees to keep, that have been judged by the apostles and the elders who in Jerusalem,

И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

5 t hen, indeed, were the assemblies established in the faith, and were abounding in number every day;

Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

6 a nd having gone through Phrygia and the region of Galatia, having been forbidden by the Holy Spirit to speak the word in Asia,

И <апостолите> преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

7 h aving gone toward Mysia, they were trying to go on toward Bithynia, and the Spirit did not suffer them,

и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

8 a nd having passed by Mysia, they came down to Troas.

И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

9 A nd a vision through the night appeared to Paul -- a certain man of Macedonia was standing, calling upon him, and saying, `Having passed through to Macedonia, help us;' --

И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

10 a nd when he saw the vision, immediately we endeavoured to go forth to Macedonia, assuredly gathering that the Lord hath called us to preach good news to them,

И като видя видението, веднага потърсихме <случай> да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

11 h aving set sail, therefore, from Troas, we came with a straight course to Samothracia, on the morrow also to Neapolis,

И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

12 t hence also to Philippi, which is a principal city of the part of Macedonia -- a colony. And we were in this city abiding certain days,

и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и <римска> колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

13 o n the sabbath-day also we went forth outside of the city, by a river, where there used to be prayer, and having sat down, we were speaking to the women who came together,

А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните <там> жени.

14 a nd a certain woman, by name Lydia, a seller of purple, of the city of Thyatira, worshipping God, was hearing, whose heart the Lord did open to attend to the things spoken by Paul;

И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави <платове>, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

15 a nd when she was baptized, and her household, she did call upon us, saying, `If ye have judged me to be faithful to the Lord, having entered into my house, remain;' and she constrained us.

И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

16 A nd it came to pass in our going on to prayer, a certain maid, having a spirit of Python, did meet us, who brought much employment to her masters by soothsaying,

И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

17 s he having followed Paul and us, was crying, saying, `These men are servants of the Most High God, who declare to us a way of salvation;'

Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18 a nd this she was doing for many days, but Paul having been grieved, and having turned, said to the spirit, `I command thee, in the name of Jesus Christ, to come forth from her;' and it came forth the same hour.

Това тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

19 A nd her masters having seen that the hope of their employment was gone, having caught Paul and Silas, drew to the market-place, unto the rulers,

А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

20 a nd having brought them to the magistrates, they said, `These men do exceedingly trouble our city, being Jews;

И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

21 a nd they proclaim customs that are not lawful for us to receive nor to do, being Romans.'

като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

22 A nd the multitude rose up together against them, and the magistrates having torn their garments from them, were commanding to beat with rods,

На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23 m any blows also having laid upon them, they cast them to prison, having given charge to the jailor to keep them safely,

И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

24 w ho such a charge having received, did put them to the inner prison, and their feet made fast in the stocks.

който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

25 A nd at midnight Paul and Silas praying, were singing hymns to God, and the prisoners were hearing them,

Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26 a nd suddenly a great earthquake came, so that the foundations of the prison were shaken, opened also presently were all the doors, and of all -- the bands were loosed;

внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

27 a nd the jailor having come out of sleep, and having seen the doors of the prison open, having drawn a sword, was about to kill himself, supposing the prisoners to be fled,

И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

28 a nd Paul cried out with a loud voice, saying, `Thou mayest not do thyself any harm, for we are all here.'

Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

29 A nd, having asked for a light, he sprang in, and trembling he fell down before Paul and Silas,

Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30 a nd having brought them forth, said, `Sirs, what must I do -- that I may be saved?'

и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

31 a nd they said, `Believe on the Lord Jesus Christ, and thou shalt be saved -- thou and thy house;'

А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса, и ще се спасиш, ти и домът ти.

32 a nd they spake to him the word of the Lord, and to all those in his household;

И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

33 a nd having taken them, in that hour of the night, he did bathe from the blows, and was baptized, himself and all his presently,

И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

34 h aving brought them also into his house, he set food before, and was glad with all the household, he having believed in God.

И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

35 A nd day having come, the magistrates sent the rod-bearers, saying, `Let those men go;'

А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

36 a nd the jailor told these words unto Paul -- `The magistrates have sent, that ye may be let go; now, therefore, having gone forth go on in peace;'

И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

37 a nd Paul said to them, `Having beaten us publicly uncondemned -- men, Romans being -- they did cast to prison, and now privately do they cast us forth! why no! but having come themselves, let them bring us forth.'

Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

38 A nd the rod-bearers told to the magistrates these sayings, and they were afraid, having heard that they are Romans,

И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

39 a nd having come, they besought them, and having brought forth, they were asking to go forth from the city;

и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

40 a nd they, having gone forth out of the prison, entered into Lydia, and having seen the brethren, they comforted them, and went forth.

А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.