1 T o the Overseer. -- `Concerning the Lily of Testimony,' a secret treasure of David, to teach, in his striving with Aram-Naharaim, and with Aram-Zobah, and Joab turneth back and smiteth Edom in the valley of Salt -- twelve thousand. O God, Thou hadst cast us off, Thou hadst broken us -- hadst been angry! -- Thou dost turn back to us.

(По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта {2 Цар. 8: 3, 13. 1 Лет. 18: 3, 12.}. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.

2 T hou hast caused the land to tremble, Thou hast broken it, Heal its breaches, for it hath moved.

Потресъл си земята, разпукнал си я; Изцели проломите й, защото тя е разклатена.

3 T hou hast shewn Thy people a hard thing, Thou hast caused us to drink wine of trembling.

Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване.

4 T hou hast given to those fearing thee an ensign. To be lifted up as an ensign Because of truth. Selah.

Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото <е> истината. (Села).

5 T hat Thy beloved ones may be drawn out, Save Thy right hand, and answer us.

За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.

6 G od hath spoken in His holiness: I exult -- I apportion Shechem, And the valley of Succoth I measure,

Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

7 M ine Gilead, and mine Manasseh, And Ephraim the strength of my head, Judah my lawgiver,

Мой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

8 M oab my pot for washing, over Edom I cast my shoe, Shout, concerning me, O Philistia.

Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!

9 W ho doth bring me a city of bulwarks? Who hath led me unto Edom?

Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

10 I s it not Thou, O God? hast Thou cast us off? And dost Thou not go forth, O God, with our hosts!

Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?

11 G ive to us help from adversity, And vain the deliverance of man.

Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.

12 I n God we do mightily, And He treadeth down our adversaries!

Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.