1 L o, My servant, I take hold on him, My chosen one -- My soul hath accepted, I have put My Spirit upon him, Judgment to nations he bringeth forth.

Ето Моят служител, когото подкрепявам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите.

2 H e doth not cry, nor lift up, Nor cause his voice to be heard, in the street.

Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, Нито ще го направи да се чуе навън.

3 A bruised reed he breaketh not, And dim flax he quencheth not, To truth he bringeth forth judgment.

Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси; Ще постави правосъдие според истината.

4 H e doth not become weak nor bruised, Till he setteth judgment in the earth, And for his law isles wait with hope.

Няма да ослабне нито да се съкруши Догдето установи правосъдие на земята; И островите ще очакват неговата поука.

5 T hus said God, Jehovah, preparing The heavens, and stretching them out, Spreading out the earth and its productions, Giving breath to the people on it, And spirit to those walking in it.

Така казва Бог, Господ, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разстлал земята с произведенията й, Който дава дишане на людете, които са на нея, И дух на тия, които ходят по нея:

6 I , Jehovah, did call thee in righteousness, And I lay hold on thy hand, and keep thee, And I give thee for a covenant of a people, And a light of nations.

Аз Господ те призовах в правда, И като хвана ръката ти ще те пазя, И ще те поставя за завет на людете, За светлина на народите,

7 T o open the eyes of the blind, To bring forth from prison the bound one, From the house of restraint those sitting in darkness.

За да отвориш очите на слепите, Да извадиш запрените от затвор, И седящите в мрак из тъмницата.

8 I Jehovah, this My name, And Mine honour to another I give not, Nor My praise to graven images.

Аз съм Господ; това е Моето име; И не ща да дам славата Си на друг, Нито хвалата Си на изваяните идоли.

9 T he former things, lo, have come, And new things I am declaring, Before they spring up I cause you to hear.

Ето, нещата <предсказани> от начало се сбъднаха, И Аз ви известявам нови, Преди да се появят, казвам ви ги.

10 S ing to Jehovah a new song, His praise from the end of the earth, Ye who are going down to the sea, and its fulness, Isles, and their inhabitants.

Пейте на Господа нова песен, Хвалата Му от краищата на земята, Вие, които слизате на морето и всичко що е в него, Острови, и вие, които живеете на тях.

11 T he wilderness and its cities do lift up, The villages Kedar doth inhabit, Sing do the inhabitants of Sela, From the top of mountains they cry.

Пустинята и градовете й нека извикат с висок <глас>, Селата, гдето живее Кидар; Нека пеят жителите на Села {Т.е. Скалата.}, Нека възклицават от върховете на планините,

12 T hey ascribe to Jehovah honour, And His praise in the isles they declare.

Нека отдадат слава на Господа, И нека възвестят хвалата Му в островите.

13 J ehovah as a mighty one goeth forth. As a man of war He stirreth up zeal, He crieth, yea, He shrieketh, Against His enemies He showeth Himself mighty.

Господ ще излезе като силен мъж, Ще възбуди ревнивостта Си като ратник, Ще извика, да! ще изреве. Ще надделее над враговете Си;

14 I have kept silent from of old, I keep silent, I refrain myself, As a travailing woman I cry out, I desolate and swallow up together.

За дълго време мълчах, <казва Той>. Останах тих, въздържах Себе Си; <Но сега> ще извикам като жена, която ражда, Ще погубя и същевременно ще погълна.

15 I make waste mountains and hills, And all their herbs I dry up, And I have made rivers become isles, And ponds I dry up.

Ще запустя планини и хълмове, И ще изсуша всичката им трева; Ще обърна реките в острови, И ще пресуша езерата.

16 A nd I have caused the blind to go, In a way they have not known, In paths they have not known I cause them to tread, I make a dark place before them become light, And unlevelled places become a plain, These the things I have done to them, And I have not forsaken them.

Ще доведа слепите през път, който не са знаели, Ще ги водя в пътеки, които им са били непознати; Ще обърна тъмнината в светлина пред тях, И неравните места <ще направя> равни. Това ще сторя, и няма да ги оставя.

17 R emoved backward -- utterly ashamed, Are those trusting in a graven image, Those saying to a molten image, `Ye our gods.'

Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят Ония, които уповават на ваяните идоли, Които казват на леяните: Вие сте наши богове.

18 Y e deaf, hear; and ye blind, look to see.

Чуйте, глухи, И гледайте, слепи, за да видите.

19 W ho blind but My servant? And deaf as My messenger I send? Who blind as he who is at peace, Yea, blind, as the servant of Jehovah?

Кой е сляп, ако не е служителят Ми, Или глух, както посланика, <когото> изпращам? Кой е сляп както предания <Богу>, И сляп както служителя Господен?

20 S eeing many things, and thou observest not, Opening ears, and he heareth not.

Ти гледаш много неща но не наблюдаваш; Ушите му са отворени, но той не чува.

21 J ehovah hath delight for the sake of His righteousness, He magnifieth law, and maketh honourable.

Господ благоволи заради правдата Си Да възвеличи учението и да го направи почитаемо.

22 A nd this a people seized and spoiled, Snared in holes -- all of them, And in houses of restraint they were hidden, They have been for a prey, And there is no deliverer, A spoil, and none is saying, `Restore.'

Но те са ограбени и оголени люде; Всички са впримчени в пещери и скрити в тъмници; Плячка са, и няма избавител, Обир са, и никой не казва: Върни го.

23 W ho among you giveth ear this? Attendeth, and heareth afterwards.

Кой от вас ще даде ухо на това? Кой ще внимава и слуша за бъдещето?

24 W ho hath given Jacob for a spoil, And Israel to the spoilers? Is it not Jehovah -- He against whom we sinned? Yea, they have not been willing in His ways to walk, Nor have they hearkened to His law.

Кой предаде Якова на обир, И Израиля на грабители? Не Господ ли, на Когото съгрешихме? Защото не искаха да ходят в пътищата Му, Нито послушаха учението Му.

25 A nd He poureth on him fury, His anger, and the strength of battle, And it setteth him on fire round about, And he hath not known, And it burneth against him, and he layeth it not to heart!

Затова изля на него лютостта на гнева Си И свирепостта на боя; И това го запали изоколо, но той не се сети, Изгори го, но той не го вложи в сърцето си.