1 L o, for righteousness doth a king reign, As to princes, for judgment they rule.

Ето, един цар ще царува с правда, И началници ще управляват с правосъдие;

2 A nd each hath been as a hiding-place wind, And as a secret hiding-place inundation, As rivulets of waters in a dry place, As a shadow of a heavy rock in a weary land.

И всеки човек <от тях> ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.

3 A nd not dazzled are the eyes of beholders, And the ears of hearers do attend.

Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.

4 A nd the heart of those hastened Understandeth to know, And the tongue of stammerers hasteth to speak clearly.

Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.

5 A fool is no more called `noble,' And to a miser it is not said, `rich;'

Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;

6 F or a fool speaketh folly, And his heart doth iniquity, to do profanity, And to speak concerning Jehovah error, To empty the soul of the hungry, Yea, drink of the thirsty he causeth to lack.

Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.

7 A nd the miser -- his instruments evil, He hath counselled wicked devices, To corrupt the poor with lying sayings, Even when the needy speaketh justly.

А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.

8 A nd the noble counselled noble things, And he for noble things riseth up.

Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.

9 W omen, easy ones, rise, hear my voice, Daughters, confident ones, give ear my saying,

Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуйте думата ми, вие безгрижни дъщери;

10 D ays and a year ye are troubled, O confident ones, For consumed hath been harvest, The gathering cometh not.

За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.

11 T remble ye women, ye easy ones, Be troubled, ye confident ones, Strip and make bare, with a girdle on the loins,

Треперете, вие охолни; смутете се, вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си <с вретище>.

12 F or breasts they are lamenting, For fields of desire, for the fruitful vine.

Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.

13 O ver the ground of my people thorn -- brier goeth up, Surely over all houses of joy of the exulting city,

Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;

14 S urely the palace hath been left, The multitude of the city forsaken, Fort and watch-tower hath been for dens unto the age, A joy of wild asses -- a pasture of herds;

Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,

15 T ill emptied out on us is the Spirit from on high, And a wilderness hath become a fruitful field, And the fruitful field for a forest is reckoned.

Докато Духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.

16 A nd dwelt in the wilderness hath judgment, And righteousness in the fruitful field remaineth.

Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.

17 A nd a work of the righteousness hath been peace, And a service of the righteousness -- Keeping quiet and confidence unto the age.

Правдата ще издействува мир; И сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века.

18 A nd dwelt hath My people in a peaceful habitation, And in stedfast tabernacles, And in quiet resting-places.

И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.

19 A nd it hath hailed in the going down of the forest, And in the valley is the city low.

Но ще пада градушка върху падащия лес {Т.е., Асирийците.}; И градът съвсем ще се сниши.

20 H appy ye sowing by all waters, Sending forth the foot of the ox and the ass!

Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат <навред> нозете на вола и на осела!