1 A nd after these things, the Lord did appoint also other seventy, and sent them by twos before his face, to every city and place whither he himself was about to come,

След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.

2 t hen said he unto them, `The harvest indeed abundant, but the workmen few; beseech ye then the Lord of the harvest, that He may put forth workmen to His harvest.

И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

3 ` Go away; lo, I send you forth as lambs in the midst of wolves;

Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

4 c arry no bag, no scrip, nor sandals; and salute no one on the way;

Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

5 a nd into whatever house ye do enter, first say, Peace to this house;

И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

6 a nd if indeed there may be there the son of peace, rest on it shall your peace; and if not so, upon you it shall turn back.

И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

7 ` And in that house remain, eating and drinking the things they have, for worthy the workman of his hire; go not from house to house,

И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

8 a nd into whatever city ye enter, and they may receive you, eat the things set before you,

И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

9 a nd heal the ailing in it, and say to them, The reign of God hath come nigh to you.

и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

10 ` And into whatever city ye do enter, and they may not receive you, having gone forth to its broad places, say,

А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

11 A nd the dust that hath cleaved to us, from your city, we do wipe off against you, but this know ye, that the reign of God hath come nigh to you;

И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

12 a nd I say to you, that for Sodom in that day it shall be more tolerable than for that city.

Казвам ви: По-леко ще бъде <наказанието> на Содом в оня ден отколкото на тоя град.

13 ` Wo to thee, Chorazin; wo to thee, Bethsaida; for if in Tyre and Sidon had been done the mighty works that were done in you, long ago, sitting in sackcloth and ashes, they had reformed;

Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

14 b ut for Tyre and Sidon it shall be more tolerable in the judgment than for you.

Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

15 ` And thou, Capernaum, which unto the heaven wast exalted, unto hades thou shalt be brought down.

И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.

16 ` He who is hearing you, doth hear me; and he who is putting you away, doth put me away; and he who is putting me away, doth put away Him who sent me.'

Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

17 A nd the seventy turned back with joy, saying, `Sir, and the demons are being subjected to us in thy name;'

И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

18 a nd he said to them, `I was beholding the Adversary, as lightning from the heaven having fallen;

А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

19 l o, I give to you the authority to tread upon serpents and scorpions, and on all the power of the enemy, and nothing by any means shall hurt you;

Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и <власт> над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

20 b ut, in this rejoice not, that the spirits are subjected to you, but rejoice rather that your names were written in the heavens.'

Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

21 I n that hour was Jesus glad in the Spirit, and said, `I do confess to thee, Father, Lord of the heaven and of the earth, that Thou didst hide these things from wise men and understanding, and didst reveal them to babes; yes, Father, because so it became good pleasure before Thee.

В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

22 ` All things were delivered up to me by my Father, and no one doth know who the Son is, except the Father, and who the Father is, except the Son, and he to whom the Son may wish to reveal.'

Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и <никой не знае> Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

23 A nd having turned unto the disciples, he said, by themselves, `Happy the eyes that are perceiving what ye perceive;

И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

24 f or I say to you, that many prophets and kings did wish to see what ye perceive, and did not see, and to hear what ye hear, and did not hear.'

Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.

25 A nd lo, a certain lawyer stood up, trying him, and saying, `Teacher, what having done, life age-during shall I inherit?'

И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

26 A nd he said unto him, `In the law what hath been written? how dost thou read?'

А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

27 A nd he answering said, `Thou shalt love the Lord thy God out of all thy heart, and out of all thy soul, and out of all thy strength, and out of all thy understanding, and thy neighbour as thyself.'

А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

28 A nd he said to him, `Rightly thou didst answer; this do, and thou shalt live.'

<Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

29 A nd he, willing to declare himself righteous, said unto Jesus, `And who is my neighbour?'

Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

30 a nd Jesus having taken up, said, `A certain man was going down from Jerusalem to Jericho, and fell among robbers, and having stripped him and inflicted blows, they went away, leaving half dead.

В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

31 ` And by a coincidence a certain priest was going down in that way, and having seen him, he passed over on the opposite side;

А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

32 a nd in like manner also, a Levite, having been about the place, having come and seen, passed over on the opposite side.

Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

33 ` But a certain Samaritan, journeying, came along him, and having seen him, he was moved with compassion,

Но един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се,

34 a nd having come near, he bound up his wounds, pouring on oil and wine, and having lifted him up on his own beast, he brought him to an inn, and was careful of him;

приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

35 a nd on the morrow, going forth, taking out two denaries, he gave to the innkeeper, and said to him, Be careful of him, and whatever thou mayest spend more, I, in my coming again, will give back to thee.

И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

36 ` Who, then, of these three, seemeth to thee to have become neighbour of him who fell among the robbers?'

Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

37 a nd he said, `He who did the kindness with him,' then Jesus said to him, `Be going on, and thou be doing in like manner.'

Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

38 A nd it came to pass, in their going on, that he entered into a certain village, and a certain woman, by name Martha, did receive him into her house,

И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

39 a nd she had also a sister, called Mary, who also, having seated herself beside the feet of Jesus, was hearing the word,

Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

40 a nd Martha was distracted about much serving, and having stood by him, she said, `Sir, dost thou not care that my sister left me alone to serve? say then to her, that she may partake along with me.'

А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

41 A nd Jesus answering said to her, `Martha, Martha, thou art anxious and disquieted about many things,

Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

42 b ut of one thing there is need, and Mary the good part did choose, that shall not be taken away from her.'

но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.