1 T o the Overseer. -- `On the Gittith.' By Asaph. Cry aloud to God our strength, Shout to the God of Jacob.

(По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 8, надписът.}. Асафов <псалом>. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.

2 L ift up a song, and give out a timbrel, A pleasant harp with psaltery.

Запейте псалом и звънете тъпанче, Благозвучна арфа и псалтир.

3 B low in the month a trumpet, In the new moon, at the day of our festival,

Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.

4 F or a statute to Israel it, An ordinance of the God of Jacob.

Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.

5 A testimony on Joseph He hath placed it, In his going forth over the land of Egypt. A lip, I have not known -- I hear.

Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, <Гдето> чух език, който не познавах.

6 F rom the burden his shoulder I turned aside, His hands from the basket pass over.

Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.

7 I n distress thou hast called and I deliver thee, I answer thee in the secret place of thunder, I try thee by the waters of Meribah. Selah.

В скръбно време ти <ме> призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно <място> на гърма; Изпитах те при водите на Мерива. (Села).

8 H ear, O My people, and I testify to thee, O Israel, if thou dost hearken to me:

Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:

9 T here is not in thee a strange god, And thou bowest not thyself to a strange god.

Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,

10 I Jehovah thy God, Who bringeth thee up out of the land of Egypt. Enlarge thy mouth, and I fill it.

Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.

11 B ut, My people hearkened not to My voice, And Israel hath not consented to Me.

Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.

12 A nd I send them away in the enmity of their heart, They walk in their own counsels.

Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.

13 O that My people were hearkening to Me, Israel in My ways would walk.

Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!

14 A s a little thing their enemies I cause to bow, And against their adversaries I turn back My hand,

Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,

15 T hose hating Jehovah feign obedience to Him, But their time is -- to the age.

<Даже> ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; <А благоденственото> време на тия щеше да трае за винаги;

16 H e causeth him to eat of the fat of wheat, And honey from a rock I satisfy thee!

И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.