1 A nd when he completed all his sayings in the ears of the people, he went into Capernaum;

След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, <Исус> влезе в Капернаум.

2 a nd a certain centurion's servant being ill, was about to die, who was much valued by him,

А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

3 a nd having heard about Jesus, he sent unto him elders of the Jews, beseeching him, that having come he might thoroughly save his servant.

И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

4 A nd they, having come near unto Jesus, were calling upon him earnestly, saying -- `He is worthy to whom thou shalt do this,

Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

5 f or he doth love our nation, and the synagogue he did build to us.'

защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

6 A nd Jesus was going on with them, and now when he is not far distant from the house the centurion sent unto him friends, saying to him, `Sir, be not troubled, for I am not worthy that under my roof thou mayest enter;

А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

7 w herefore not even myself thought I worthy to come unto thee, but say in a word, and my lad shall be healed;

затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

8 f or I also am a man placed under authority, having under myself soldiers, and I say to this, Go, and he goeth; and to another, Be coming, and he cometh; and to my servant, Do this, and he doth.'

Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

9 A nd having heard these things Jesus wondered at him, and having turned to the multitude following him, he said, `I say to you, not even in Israel so much faith did I find;'

Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

10 a nd those sent, having turned back to the house, found the ailing servant in health.

И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

11 A nd it came to pass, on the morrow, he was going on to a city called Nain, and there were going with him many of his disciples, and a great multitude,

А скоро след това, <Исус> отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12 a nd as he came nigh to the gate of the city, then, lo, one dead was being carried forth, an only son of his mother, and she a widow, and a great multitude of the city was with her.

И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13 A nd the Lord having seen her, was moved with compassion towards her, and said to her, `Be not weeping;'

И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

14 a nd having come near, he touched the bier, and those bearing stood still, and he said, `Young man, to thee I say, Arise;'

Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

15 a nd the dead sat up, and began to speak, and he gave him to his mother;

И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И <Исус> го даде на майка му.

16 a nd fear took hold of all, and they were glorifying God, saying -- `A great prophet hath risen among us,' and -- `God did look upon His people.'

И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

17 A nd the account of this went forth in all Judea about him, and in all the region around.

И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

18 A nd the disciples of John told him about all these things,

И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

19 a nd John having called near a certain two of his disciples, sent unto Jesus, saying, `Art thou he who is coming, or for another do we look?'

И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

20 A nd having come near to him, the men said, `John the Baptist sent us unto thee, saying, Art thou he who is coming, or for another do we look?'

И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

21 A nd in that hour he cured many from sicknesses, and plagues, and evil spirits, and to many blind he granted sight.

И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

22 A nd Jesus answering said to them, `Having gone on, report to John what ye saw and heard, that blind men do see again, lame do walk, lepers are cleansed, deaf do hear, dead are raised, poor have good news proclaimed;

Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

23 a nd happy is he whoever may not be stumbled in me.'

И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

24 A nd the messengers of John having gone away, he began to say unto the multitudes concerning John: `What have ye gone forth to the wilderness to look on? a reed by the wind shaken?

А когато си отидоха изпратените от Иоана, <Исус> почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.

25 b ut what have ye gone forth to see? a man in soft garments clothed? lo, they in splendid apparellings, and living in luxury, are in the houses of kings!

Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

26 ` But what have ye gone forth to see? a prophet? Yes, I say to you, and much more than a prophet:

Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

27 t his is he concerning whom it hath been written, Lo, I send my messenger before thy face, who shall prepare thy way before thee;

Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".

28 f or I say to you, a greater prophet, among those born of women, than John the Baptist there is not; but the least in the reign of God is greater than he.'

Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

29 A nd all the people having heard, and the tax-gatherers, declared God righteous, having been baptized with the baptism of John,

(И всички люде и бирници, като чуха <това>, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

30 b ut the Pharisees, and the lawyers, the counsel of God did put away for themselves, not having been baptized by him.

А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).

31 A nd the Lord said, `To what, then, shall I liken the men of this generation? and to what are they like?

А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?

32 t hey are like to children, to those sitting in a market-place, and calling one to another, and saying, We piped to you, and ye did not dance, we mourned to you, and ye did not weep!

Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.

33 ` For John the Baptist came neither eating bread nor drinking wine, and ye say, He hath a demon;

Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

34 t he Son of Man came eating and drinking, and ye say, Lo, a man, a glutton, and a wine drinker, a friend of tax-gatherers and sinners;

Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

35 a nd the wisdom was justified from all her children.'

Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

36 A nd a certain one of the Pharisees was asking him that he might eat with him, and having gone into the house of the Pharisee he reclined (at meat),

И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

37 a nd lo, a woman in the city, who was a sinner, having known that he reclineth (at meat) in the house of the Pharisee, having provided an alabaster box of ointment,

И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

38 a nd having stood behind, beside his feet, weeping, she began to wet his feet with the tears, and with the hairs of her head she was wiping, and was kissing his feet, and was anointing with the ointment.

И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

39 A nd the Pharisee who did call him, having seen, spake within himself, saying, `This one, if he were a prophet, would have known who and of what kind the woman who doth touch him, that she is a sinner.'

А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

40 A nd Jesus answering said unto him, `Simon, I have something to say to thee;' and he saith, `Teacher, say on.'

А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

41 ` Two debtors were to a certain creditor; the one was owing five hundred denaries, and the other fifty;

Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

42 a nd they not having to give back, he forgave both; which then of them, say thou, will love him more?'

И понеже нямаха <с какво> да <му> платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

43 A nd Simon answering said, `I suppose that to whom he forgave the more;' and he said to him, `Rightly thou didst judge.'

В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.

44 A nd having turned unto the woman, he said to Simon, `Seest thou this woman? I entered into thy house; water for my feet thou didst not give, but this woman with tears did wet my feet, and with the hairs of her head did wipe;

И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

45 a kiss to me thou didst not give, but this woman, from what I came in, did not cease kissing my feet;

Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

46 w ith oil my head thou didst not anoint, but this woman with ointment did anoint my feet;

Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

47 t herefore I say to thee, her many sins have been forgiven, because she did love much; but to whom little is forgiven, little he doth love.'

Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.

48 A nd he said to her, `Thy sins have been forgiven;'

И рече й: Прощават ти се греховете.

49 a nd those reclining with him (at meat) began to say within themselves, `Who is this, who also doth forgive sins?'

И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?

50 a nd he said unto the woman, `Thy faith have saved thee, be going on to peace.'

И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.