1 W hen He had completed all His discourse in the hearing of the people, He went to Capernaum.

След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, <Исус> влезе в Капернаум.

2 A nd a centurion’s slave, who was highly regarded by him, was sick and about to die.

А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

3 W hen he heard about Jesus, he sent some Jewish elders asking Him to come and save the life of his slave.

И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

4 W hen they came to Jesus, they earnestly implored Him, saying, “He is worthy for You to grant this to him;

Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

5 f or he loves our nation and it was he who built us our synagogue.”

защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

6 N ow Jesus started on His way with them; and when He was not far from the house, the centurion sent friends, saying to Him, “ Lord, do not trouble Yourself further, for I am not worthy for You to come under my roof;

А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

7 f or this reason I did not even consider myself worthy to come to You, but just say the word, and my servant will be healed.

затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

8 F or I also am a man placed under authority, with soldiers under me; and I say to this one, ‘Go!’ and he goes, and to another, ‘Come!’ and he comes, and to my slave, ‘Do this!’ and he does it.”

Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

9 N ow when Jesus heard this, He marveled at him, and turned and said to the crowd that was following Him, “I say to you, not even in Israel have I found such great faith.”

Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

10 W hen those who had been sent returned to the house, they found the slave in good health.

И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

11 S oon afterwards He went to a city called Nain; and His disciples were going along with Him, accompanied by a large crowd.

А скоро след това, <Исус> отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12 N ow as He approached the gate of the city, a dead man was being carried out, the only son of his mother, and she was a widow; and a sizeable crowd from the city was with her.

И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13 W hen the Lord saw her, He felt compassion for her, and said to her, “ Do not weep.”

И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

14 A nd He came up and touched the coffin; and the bearers came to a halt. And He said, “Young man, I say to you, arise!”

Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

15 T he dead man sat up and began to speak. And Jesus gave him back to his mother.

И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И <Исус> го даде на майка му.

16 F ear gripped them all, and they began glorifying God, saying, “A great prophet has arisen among us!” and, “God has visited His people!”

И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

17 T his report concerning Him went out all over Judea and in all the surrounding district. A Deputation from John

И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

18 T he disciples of John reported to him about all these things.

И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

19 S ummoning two of his disciples, John sent them to the Lord, saying, “Are You the Expected One, or do we look for someone else?”

И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

20 W hen the men came to Him, they said, “John the Baptist has sent us to You, to ask, ‘Are You the Expected One, or do we look for someone else?’”

И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

21 A t that very time He cured many people of diseases and afflictions and evil spirits; and He gave sight to many who were blind.

И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

22 A nd He answered and said to them, “Go and report to John what you have seen and heard: the blind receive sight, the lame walk, the lepers are cleansed, and the deaf hear, the dead are raised up, the poor have the gospel preached to them.

Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

23 B lessed is he who does not take offense at Me.”

И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

24 W hen the messengers of John had left, He began to speak to the crowds about John, “What did you go out into the wilderness to see? A reed shaken by the wind?

А когато си отидоха изпратените от Иоана, <Исус> почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.

25 B ut what did you go out to see? A man dressed in soft clothing? Those who are splendidly clothed and live in luxury are found in royal palaces!

Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

26 B ut what did you go out to see? A prophet? Yes, I say to you, and one who is more than a prophet.

Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

27 T his is the one about whom it is written, ‘ Behold, I send My messenger ahead of You, Who will prepare Your way before You.’

Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".

28 I say to you, among those born of women there is no one greater than John; yet he who is least in the kingdom of God is greater than he.”

Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

29 W hen all the people and the tax collectors heard this, they acknowledged God’s justice, having been baptized with the baptism of John.

(И всички люде и бирници, като чуха <това>, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

30 B ut the Pharisees and the lawyers rejected God’s purpose for themselves, not having been baptized by John.

А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).

31 “ To what then shall I compare the men of this generation, and what are they like?

А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?

32 T hey are like children who sit in the market place and call to one another, and they say, ‘We played the flute for you, and you did not dance; we sang a dirge, and you did not weep.’

Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.

33 F or John the Baptist has come eating no bread and drinking no wine, and you say, ‘He has a demon!’

Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

34 T he Son of Man has come eating and drinking, and you say, ‘Behold, a gluttonous man and a drunkard, a friend of tax collectors and sinners!’

Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

35 Y et wisdom is vindicated by all her children.”

Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

36 N ow one of the Pharisees was requesting Him to dine with him, and He entered the Pharisee’s house and reclined at the table.

И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

37 A nd there was a woman in the city who was a sinner; and when she learned that He was reclining at the table in the Pharisee’s house, she brought an alabaster vial of perfume,

И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

38 a nd standing behind Him at His feet, weeping, she began to wet His feet with her tears, and kept wiping them with the hair of her head, and kissing His feet and anointing them with the perfume.

И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

39 N ow when the Pharisee who had invited Him saw this, he said to himself, “If this man were a prophet He would know who and what sort of person this woman is who is touching Him, that she is a sinner.” Parable of Two Debtors

А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

40 A nd Jesus answered him, “Simon, I have something to say to you.” And he replied, “Say it, Teacher.”

А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

41 “ A moneylender had two debtors: one owed five hundred denarii, and the other fifty.

Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

42 W hen they were unable to repay, he graciously forgave them both. So which of them will love him more?”

И понеже нямаха <с какво> да <му> платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

43 S imon answered and said, “I suppose the one whom he forgave more.” And He said to him, “You have judged correctly.”

В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.

44 T urning toward the woman, He said to Simon, “Do you see this woman? I entered your house; you gave Me no water for My feet, but she has wet My feet with her tears and wiped them with her hair.

И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

45 Y ou gave Me no kiss; but she, since the time I came in, has not ceased to kiss My feet.

Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

46 Y ou did not anoint My head with oil, but she anointed My feet with perfume.

Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

47 F or this reason I say to you, her sins, which are many, have been forgiven, for she loved much; but he who is forgiven little, loves little.”

Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.

48 T hen He said to her, “ Your sins have been forgiven.”

И рече й: Прощават ти се греховете.

49 T hose who were reclining at the table with Him began to say to themselves, “ Who is this man who even forgives sins?”

И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?

50 A nd He said to the woman, “ Your faith has saved you; go in peace.”

И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.