1 “ Then we turned and set out for the wilderness by the way to the Red Sea, as the Lord spoke to me, and circled Mount Seir for many days.

Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.

2 A nd the Lord spoke to me, saying,

После Господ ми говори казвайки:

3 ‘ You have circled this mountain long enough. Now turn north,

Доволно сте обикаляли тая поляна; върнете се към север.

4 a nd command the people, saying, “You will pass through the territory of your brothers the sons of Esau who live in Seir; and they will be afraid of you. So be very careful;

И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;

5 d o not provoke them, for I will not give you any of their land, even as little as a footstep because I have given Mount Seir to Esau as a possession.

да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.

6 Y ou shall buy food from them with money so that you may eat, and you shall also purchase water from them with money so that you may drink.

С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;

7 F or the Lord your God has blessed you in all that you have done; He has known your wanderings through this great wilderness. These forty years the Lord your God has been with you; you have not lacked a thing.”’

защото Господ твоят Бог те е благословил във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

8 “ So we passed beyond our brothers the sons of Esau, who live in Seir, away from the Arabah road, away from Elath and from Ezion-geber. And we turned and passed through by the way of the wilderness of Moab.

Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.

9 T hen the Lord said to me, ‘Do not harass Moab, nor provoke them to war, for I will not give you any of their land as a possession, because I have given Ar to the sons of Lot as a possession.’

Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

10 ( The Emim lived there formerly, a people as great, numerous, and tall as the Anakim.

(А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.

11 L ike the Anakim, they are also regarded as Rephaim, but the Moabites call them Emim.

И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричат емими.

12 T he Horites formerly lived in Seir, but the sons of Esau dispossessed them and destroyed them from before them and settled in their place, just as Israel did to the land of their possession which the Lord gave to them.)

Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)

13 ‘ Now arise and cross over the brook Zered yourselves.’ So we crossed over the brook Zered.

Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

14 N ow the time that it took for us to come from Kadesh-barnea until we crossed over the brook Zered was thirty-eight years, until all the generation of the men of war perished from within the camp, as the Lord had sworn to them.

Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.

15 M oreover the hand of the Lord was against them, to destroy them from within the camp until they all perished.

Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.

16 “ So it came about when all the men of war had finally perished from among the people,

А като се довършиха и измряха всичките воюващи мъже изсред людете,

17 t hat the Lord spoke to me, saying,

Господ ми говори, казвайки:

18 ‘ Today you shall cross over Ar, the border of Moab.

Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;

19 W hen you come opposite the sons of Ammon, do not harass them nor provoke them, for I will not give you any of the land of the sons of Ammon as a possession, because I have given it to the sons of Lot as a possession.’

и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

20 ( It is also regarded as the land of the Rephaim, for Rephaim formerly lived in it, but the Ammonites call them Zamzummin,

(Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричат замзумими;

21 a people as great, numerous, and tall as the Anakim, but the Lord destroyed them before them. And they dispossessed them and settled in their place,

люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;

22 j ust as He did for the sons of Esau, who live in Seir, when He destroyed the Horites from before them; they dispossessed them and settled in their place even to this day.

<за тях направи>, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, <гдето са и> до днес;

23 A nd the Avvim, who lived in villages as far as Gaza, the Caphtorim who came from Caphtor, destroyed them and lived in their place.)

и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)

24 ‘ Arise, set out, and pass through the valley of Arnon. Look! I have given Sihon the Amorite, king of Heshbon, and his land into your hand; begin to take possession and contend with him in battle.

Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.

25 T his day I will begin to put the dread and fear of you upon the peoples everywhere under the heavens, who, when they hear the report of you, will tremble and be in anguish because of you.’

Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху <всичките> племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.

26 “ So I sent messengers from the wilderness of Kedemoth to Sihon king of Heshbon with words of peace, saying,

И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

27 ‘ Let me pass through your land, I will travel only on the highway; I will not turn aside to the right or to the left.

Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.

28 Y ou will sell me food for money so that I may eat, and give me water for money so that I may drink, only let me pass through on foot,

С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само с нозете си да замина,

29 j ust as the sons of Esau who live in Seir and the Moabites who live in Ar did for me, until I cross over the Jordan into the land which the Lord our God is giving to us.’

(както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.

30 B ut Sihon king of Heshbon was not willing for us to pass through his land; for the Lord your God hardened his spirit and made his heart obstinate, in order to deliver him into your hand, as he is today.

Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през <земята> му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както <е и до> днес.

31 T he Lord said to me, ‘See, I have begun to deliver Sihon and his land over to you. Begin to occupy, that you may possess his land.’

А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.

32 “ Then Sihon with all his people came out to meet us in battle at Jahaz.

Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.

33 T he Lord our God delivered him over to us, and we defeated him with his sons and all his people.

И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.

34 S o we captured all his cities at that time and utterly destroyed the men, women and children of every city. We left no survivor.

В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.

35 W e took only the animals as our booty and the spoil of the cities which we had captured.

Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.

36 F rom Aroer which is on the edge of the valley of Arnon and from the city which is in the valley, even to Gilead, there was no city that was too high for us; the Lord our God delivered all over to us.

От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.

37 O nly you did not go near to the land of the sons of Ammon, all along the river Jabbok and the cities of the hill country, and wherever the Lord our God had commanded us.

Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.