1 T hen the Ziphites came to Saul at Gibeah, saying, “ Is not David hiding on the hill of Hachilah, which is before Jeshimon?”

Тогава дойдоха зифците при Саула в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид в хълма Ехела срещу Есимон?

2 S o Saul arose and went down to the wilderness of Ziph, having with him three thousand chosen men of Israel, to search for David in the wilderness of Ziph.

И тъй Саул стана та слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже избрани от Израиля, та търси Давида в зифската пустиня.

3 S aul camped in the hill of Hachilah, which is before Jeshimon, beside the road, and David was staying in the wilderness. When he saw that Saul came after him into the wilderness,

И Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимос, край пътя. А Давид се намираше в пустинята; и като се научи, че Саул идвал отдире му в пустинята,

4 D avid sent out spies, and he knew that Saul was definitely coming.

Давид прати съгледачи та разбра, че Саул наистина бе дошъл.

5 D avid then arose and came to the place where Saul had camped. And David saw the place where Saul lay, and Abner the son of Ner, the commander of his army; and Saul was lying in the circle of the camp, and the people were camped around him.

И Давид стана та дойде на мястото, гдето Саул беше разположил стана си, и Давид съгледа мястото, гдето лежеше Саул и Авенир Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в оградата от коли, и людете бяха разположени около него.

6 T hen David said to Ahimelech the Hittite and to Abishai the son of Zeruiah, Joab’s brother, saying, “Who will go down with me to Saul in the camp?” And Abishai said, “I will go down with you.”

Тогава Давид проговори и рече на хетееца Ахимелех и на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саула в стана. И рече Ависей: Аз ще сляза с тебе.

7 S o David and Abishai came to the people by night, and behold, Saul lay sleeping inside the circle of the camp with his spear stuck in the ground at his head; and Abner and the people were lying around him.

И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оградата от коли, и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и людете лежаха около него.

8 T hen Abishai said to David, “Today God has delivered your enemy into your hand; now therefore, please let me strike him with the spear to the ground with one stroke, and I will not strike him the second time.”

Тогава Ависей каза на Давида: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега, прочее, нека го поразя с копието до земята с един удар и няма да повторя.

9 B ut David said to Abishai, “Do not destroy him, for who can stretch out his hand against the Lord’s anointed and be without guilt?”

А Давид рече на Ависея: Да го не погубиш; защото кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

10 D avid also said, “As the Lord lives, surely the Lord will strike him, or his day will come that he dies, or he will go down into battle and perish.

Рече още Давид: <Бъди уверен, както си> в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде, и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине.

11 T he Lord forbid that I should stretch out my hand against the Lord’s anointed; but now please take the spear that is at his head and the jug of water, and let us go.”

Да ми не даде Господ да дигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието, което е при главата му, и стомната с водата, па да си отидем.

12 S o David took the spear and the jug of water from beside Saul’s head, and they went away, but no one saw or knew it, nor did any awake, for they were all asleep, because a sound sleep from the Lord had fallen on them.

И тъй, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, та си отидоха; никой не видя, никой не усети, и никой не се събуди; защото всичките спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях.

13 T hen David crossed over to the other side and stood on top of the mountain at a distance with a large area between them.

Тогава Давид мина насреща та застана на върха на хълма от далеч, като имаше между тях голямо разстояние,

14 D avid called to the people and to Abner the son of Ner, saying, “Will you not answer, Abner?” Then Abner replied, “Who are you who calls to the king?”

и Давид извика към людете и към Авенира Нировия син, като каза: Не отговаряш ли, Авенире? И Авенир в отговор рече: Кой си ти, що викаш към царя?

15 S o David said to Abner, “Are you not a man? And who is like you in Israel? Why then have you not guarded your lord the king? For one of the people came to destroy the king your lord.

И Давид каза на Авенира: Не си ли ти <доблестен> мъж? и кой е подобен на тебе между Израиля? Защо, прочее, не пазиш господаря си царя? понеже един от людете влезе да погуби господаря ти царя.

16 T his thing that you have done is not good. As the Lord lives, all of you must surely die, because you did not guard your lord, the Lord’s anointed. And now, see where the king’s spear is and the jug of water that was at his head.”

Не е добро това, което стори ти; в името на живия Господ вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. И сега, вижте, где е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му.

17 T hen Saul recognized David’s voice and said, “ Is this your voice, my son David?” And David said, “It is my voice, my lord the king.”

А Саул позна Давидовия глас, и рече: Твоят глас ли е, чадо мое, Давиде? И Давид рече: Моят глас е, господарю мой, царю.

18 H e also said, “ Why then is my lord pursuing his servant? For what have I done? Or what evil is in my hand?

Рече още: Защо преследва господарят ми така слугата си? Какво съм сторил? или какво зло има в ръката ми?

19 N ow therefore, please let my lord the king listen to the words of his servant. If the Lord has stirred you up against me, let Him accept an offering; but if it is men, cursed are they before the Lord, for they have driven me out today so that I would have no attachment with the inheritance of the Lord, saying, ‘Go, serve other gods.’

И сега, моля, нека чуе господарят ми царят думите на слугата си. Ако Господ те е подигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човеци, те нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така щото днес нямам участие в <даденото от> Господа наследство, като ми казват: Иди служи на други богове.

20 N ow then, do not let my blood fall to the ground away from the presence of the Lord; for the king of Israel has come out to search for a single flea, just as one hunts a partridge in the mountains.”

Сега, прочее, нека падне кръвта ми на земята далеч от Господното присъствие; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха, като кога гони някой яребица в горите.

21 T hen Saul said, “ I have sinned. Return, my son David, for I will not harm you again because my life was precious in your sight this day. Behold, I have played the fool and have committed a serious error.”

Тогава рече Саул: Съгреших; върни се, чадо мое, Давиде; защото няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми беше днес скъпоценен пред очите ти; ето, безумие сторих и направих голяма погрешка.

22 D avid replied, “Behold the spear of the king! Now let one of the young men come over and take it.

А Давид в отговор рече: Ето царското копие; нека дойде един от момците да го вземе.

23 T he Lord will repay each man for his righteousness and his faithfulness; for the Lord delivered you into my hand today, but I refused to stretch out my hand against the Lord’s anointed.

А Господ да въздаде на всекиго според правдата му и верността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да дигна ръката си против Господния помазаник.

24 N ow behold, as your life was highly valued in my sight this day, so may my life be highly valued in the sight of the Lord, and may He deliver me from all distress.”

Ето, прочее, както твоят живот бе днес много ценен пред моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен пред очите на Господа, и Той да ме избави от всичките скърби.

25 T hen Saul said to David, “ Blessed are you, my son David; you will both accomplish much and surely prevail.” So David went on his way, and Saul returned to his place.

Тогава Саул каза на Давида: Да си благословен, чадо мое, Давиде! ти непременно ще извършиш <велики дела>, и без друго ще надделееш. И така, Давид отиде в пътя си; а Саул се върна на мястото си.