1 T here is an appointed time for everything. And there is a time for every event under heaven—

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

2 A time to give birth and a time to die; A time to plant and a time to uproot what is planted.

Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3 A time to kill and a time to heal; A time to tear down and a time to build up.

Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

4 A time to weep and a time to laugh; A time to mourn and a time to dance.

Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

5 A time to throw stones and a time to gather stones; A time to embrace and a time to shun embracing.

Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

6 A time to search and a time to give up as lost; A time to keep and a time to throw away.

Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

7 A time to tear apart and a time to sew together; A time to be silent and a time to speak.

Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

8 A time to love and a time to hate; A time for war and a time for peace.

Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

9 W hat profit is there to the worker from that in which he toils?

Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

10 I have seen the task which God has given the sons of men with which to occupy themselves. God Set Eternity in the Heart of Man

Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

11 H e has made everything appropriate in its time. He has also set eternity in their heart, yet so that man will not find out the work which God has done from the beginning even to the end.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

12 I know that there is nothing better for them than to rejoice and to do good in one’s lifetime;

Познах, че няма <друго> по-добро за тях, Освен да се весели <всеки>, и да благоденствува през живота си;

13 m oreover, that every man who eats and drinks sees good in all his labor—it is the gift of God.

И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

14 I know that everything God does will remain forever; there is nothing to add to it and there is nothing to take from it, for God has so worked that men should fear Him.

Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил <това>, за да се боят <човеците от> Него.

15 T hat which is has been already and that which will be has already been, for God seeks what has passed by.

Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

16 F urthermore, I have seen under the sun that in the place of justice there is wickedness and in the place of righteousness there is wickedness.

Видях още под слънцето Мястото на съда, <а> там беззаконието, - И мястото на правдата, <а> там неправдата.

17 I said to myself, “ God will judge both the righteous man and the wicked man,” for a time for every matter and for every deed is there.

Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <у Него> за всяко нещо и за всяко дело.

18 I said to myself concerning the sons of men, “God has surely tested them in order for them to see that they are but beasts.”

Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <като> животни.

19 F or the fate of the sons of men and the fate of beasts is the same. As one dies so dies the other; indeed, they all have the same breath and there is no advantage for man over beast, for all is vanity.

Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

20 A ll go to the same place. All came from the dust and all return to the dust.

Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21 W ho knows that the breath of man ascends upward and the breath of the beast descends downward to the earth?

Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

22 I have seen that nothing is better than that man should be happy in his activities, for that is his lot. For who will bring him to see what will occur after him?

Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <надире> за да види Онова, което ще бъде подир него?