1 T hen it came about afterwards that David inquired of the Lord, saying, “Shall I go up to one of the cities of Judah?” And the Lord said to him, “Go up.” So David said, “Where shall I go up?” And He said, “ To Hebron.”

След това Давид се допита до Господа като каза: Да възляза ли в някой от Юдовите градове? И Господ му каза: Възлез. Пак рече Давид: Где да възляза? А Той му каза: в Хеврон.

2 S o David went up there, and his two wives also, Ahinoam the Jezreelitess and Abigail the widow of Nabal the Carmelite.

И тъй, Давид възлезе там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.

3 A nd David brought up his men who were with him, each with his household; and they lived in the cities of Hebron.

Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му; и заселиха се в хевронските градове.

4 T hen the men of Judah came and there anointed David king over the house of Judah. And they told David, saying, “It was the men of Jabesh-gilead who buried Saul.”

Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давида за цар над Юдовия дом. И известиха на Давида, казвайки: явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саула.

5 D avid sent messengers to the men of Jabesh-gilead, and said to them, “ May you be blessed of the Lord because you have shown this kindness to Saul your lord, and have buried him.

Затова Давид прати човеци до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа, за гдето показахте тая благост към господаря си, към Саула, и го погребахте.

6 N ow may the Lord show lovingkindness and truth to you; and I also will show this goodness to you, because you have done this thing.

Сега Господ нека покаже и към вас милост и вярност; така и аз ще ви въздам за тая добрина, понеже сторихте това нещо.

7 N ow therefore, let your hands be strong and be valiant; for Saul your lord is dead, and also the house of Judah has anointed me king over them.” Ish-bosheth Made King over Israel

Сега, прочее, нека се укрепят ръцете ви, и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом си помаза мене за цар.

8 B ut Abner the son of Ner, commander of Saul’s army, had taken Ish-bosheth the son of Saul and brought him over to Mahanaim.

Обаче, Авенир Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостея, Сауловия син, та го заведе в Маханаим,

9 H e made him king over Gilead, over the Ashurites, over Jezreel, over Ephraim, and over Benjamin, even over all Israel.

и направи го цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрема, над Вениамина и над целия Израил;

10 I sh-bosheth, Saul’s son, was forty years old when he became king over Israel, and he was king for two years. The house of Judah, however, followed David.

(Исвостей Сауловият син беше на четиридесет години, когато стана цар над Израиля и царува две години); но Юдовият дом последва Давида.

11 T he time that David was king in Hebron over the house of Judah was seven years and six months. Civil War

А времето, през което Давид царува в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.

12 N ow Abner the son of Ner, went out from Mahanaim to Gibeon with the servants of Ish-bosheth the son of Saul.

И тъй, Авенир Нировият син, и слугите на Исвостея Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон.

13 A nd Joab the son of Zeruiah and the servants of David went out and met them by the pool of Gibeon; and they sat down, one on the one side of the pool and the other on the other side of the pool.

Също и Иоав Саруиният син и Давидовите слуги излязоха та се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха отсам водоема, а другите оттатък водоема.

14 T hen Abner said to Joab, “Now let the young men arise and hold a contest before us.” And Joab said, “Let them arise.”

Тогава Авенир каза на Иоава: Нека станат сега момците да поиграят пред нас. И рече Иоав: Нека станат.

15 S o they arose and went over by count, twelve for Benjamin and Ish-bosheth the son of Saul, and twelve of the servants of David.

И тъй, те станаха та преминаха на брой дванадесет души от Вениамина, от страната на Исвостея Сауловия син и дванадесет от Давидовите слуги.

16 E ach one of them seized his opponent by the head and thrust his sword in his opponent’s side; so they fell down together. Therefore that place was called Helkath-hazzurim, which is in Gibeon.

И хванаха всеки съперника си за главата, та заби ножа си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; за туй, онова място се нарече Хелкат-асурим {Т.е., Нива на ножовете.}, което е в Гаваон.

17 T hat day the battle was very severe, and Abner and the men of Israel were beaten before the servants of David.

И в оня ден сражението стана много ожесточено; и Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.

18 N ow the three sons of Zeruiah were there, Joab and Abishai and Asahel; and Asahel was as swift-footed as one of the gazelles which is in the field.

И там бяха тримата Саруини синове: Иоав, Ависей и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като полска сърна.

19 A sahel pursued Abner and did not turn to the right or to the left from following Abner.

И Асаил се спусна подир Авенира; и като тичаше не се отби ни надясно, ни наляво от преследването на Авенира.

20 T hen Abner looked behind him and said, “Is that you, Asahel?” And he answered, “It is I.”

А Авенир погледна надире и рече: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.

21 S o Abner said to him, “ Turn to your right or to your left, and take hold of one of the young men for yourself, and take for yourself his spoil.” But Asahel was not willing to turn aside from following him.

Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво си та хвани някого от момците и вземи си оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му.

22 A bner repeated again to Asahel, “Turn aside from following me. Why should I strike you to the ground? How then could I lift up my face to your brother Joab?”

И Авенир пак каза на Асаила: Отбий се от да ме преследваш; защо да те поваля до земята? тогава как ще погледна брата ти Иоава в лицето?

23 H owever, he refused to turn aside; therefore Abner struck him in the belly with the butt end of the spear, so that the spear came out at his back. And he fell there and died on the spot. And it came about that all who came to the place where Asahel had fallen and died, stood still.

Но той отказа да се отбие; затова Авенир го порази в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад; и той падна там и умря на самото място. И всички <които> дохождаха на мястото, гдето Асаил падна и умря, спираха се.

24 B ut Joab and Abishai pursued Abner, and when the sun was going down, they came to the hill of Ammah, which is in front of Giah by the way of the wilderness of Gibeon.

А Иоав и Ависей преследваха Авенира; и слънцето захождаше когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня.

25 T he sons of Benjamin gathered together behind Abner and became one band, and they stood on the top of a certain hill.

И вениаминците като се събраха около Авенира, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм.

26 T hen Abner called to Joab and said, “Shall the sword devour forever? Do you not know that it will be bitter in the end? How long will you refrain from telling the people to turn back from following their brothers?”

Тогава Авенир извика към Иоава и рече: Непременно ли ще пояжда мечът? не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Тогава, до кога не щеш да заповядаш на людете да се върнат от преследването на братята си?

27 J oab said, “As God lives, if you had not spoken, surely then the people would have gone away in the morning, each from following his brother.”

И рече Иоав: <заклевам се> в живота на Бога, че ако не беше говорил ти <да поиграят момците>, тогава още в зори людете непременно щяха да се оттеглят всеки от преследването на брата си.

28 S o Joab blew the trumpet; and all the people halted and pursued Israel no longer, nor did they continue to fight anymore.

И тъй, Иоав засвири с тръбата, та всичките люде се спряха, и не преследваха вече Израиля, нито се биеха вече.

29 A bner and his men then went through the Arabah all that night; so they crossed the Jordan, walked all morning, and came to Mahanaim.

Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата оная нощ из полето, преминаха Иордан та пропътуваха целия Витрон, и дойдоха в Маханаим.

30 T hen Joab returned from following Abner; when he had gathered all the people together, nineteen of David’s servants besides Asahel were missing.

А Иоав се върна от преследването на Авенира; и като събра всичките люде, от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.

31 B ut the servants of David had struck down many of Benjamin and Abner’s men, so that three hundred and sixty men died.

Но Давидовите слуги бяха поразили от вениаминците и от Авенировите мъже триста и шестдесет мъже, <които> умряха.

32 A nd they took up Asahel and buried him in his father’s tomb which was in Bethlehem. Then Joab and his men went all night until the day dawned at Hebron.

И дигнаха Асаила та го погребаха в бащиния му гроб, който бе във Витлеем. А Иоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.