1 T herefore, since we have so great a cloud of witnesses surrounding us, let us also lay aside every encumbrance and the sin which so easily entangles us, and let us run with endurance the race that is set before us,

Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,

2 f ixing our eyes on Jesus, the author and perfecter of faith, who for the joy set before Him endured the cross, despising the shame, and has sat down at the right hand of the throne of God.

като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата <ни>, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

3 F or consider Him who has endured such hostility by sinners against Himself, so that you will not grow weary and lose heart. A Father’s Discipline

Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

4 Y ou have not yet resisted to the point of shedding blood in your striving against sin;

Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

5 a nd you have forgotten the exhortation which is addressed to you as sons, “ My son, do not regard lightly the discipline of the Lord, Nor faint when you are reproved by Him;

И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

6 F or those whom the Lord loves He disciplines, And He scourges every son whom He receives.”

Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",

7 I t is for discipline that you endure; God deals with you as with sons; for what son is there whom his father does not discipline?

Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща <му> не наказва?

8 B ut if you are without discipline, of which all have become partakers, then you are illegitimate children and not sons.

Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

9 F urthermore, we had earthly fathers to discipline us, and we respected them; shall we not much rather be subject to the Father of spirits, and live?

Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

10 F or they disciplined us for a short time as seemed best to them, but He disciplines us for our good, so that we may share His holiness.

Защото те за малко време са <ни> наказвали, според както им е било угодно, а Той - за <наша> полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.

11 A ll discipline for the moment seems not to be joyful, but sorrowful; yet to those who have been trained by it, afterwards it yields the peaceful fruit of righteousness.

Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

12 T herefore, strengthen the hands that are weak and the knees that are feeble,

Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",

13 a nd make straight paths for your feet, so that the limb which is lame may not be put out of joint, but rather be healed.

и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

14 P ursue peace with all men, and the sanctification without which no one will see the Lord.

Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

15 S ee to it that no one comes short of the grace of God; that no root of bitterness springing up causes trouble, and by it many be defiled;

И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да <ви> смущава, и мнозинството да се зарази от него;

16 t hat there be no immoral or godless person like Esau, who sold his own birthright for a single meal.

да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

17 F or you know that even afterwards, when he desired to inherit the blessing, he was rejected, for he found no place for repentance, though he sought for it with tears. Contrast of Sinai and Zion

понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума <у баща си>.

18 F or you have not come to a mountain that can be touched and to a blazing fire, and to darkness and gloom and whirlwind,

Защото вие не сте пристъпили до <планина> осезаема и пламнала в огън, <нито> до тъмнина и буря,

19 a nd to the blast of a trumpet and the sound of words which sound was such that those who heard begged that no further word be spoken to them.

<нито> до тръбен звук и глас на думи; <такъв, щото> ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;

20 F or they could not bear the command, “ If even a beast touches the mountain, it will be stoned.”

(защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";

21 A nd so terrible was the sight, that Moses said, “ I am full of fear and trembling.”

и толкоз страшна беше гледката, <щото> Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");

22 B ut you have come to Mount Zion and to the city of the living God, the heavenly Jerusalem, and to myriads of angels,

но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

23 t o the general assembly and church of the firstborn who are enrolled in heaven, and to God, the Judge of all, and to the spirits of the righteous made perfect,

при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

24 a nd to Jesus, the mediator of a new covenant, and to the sprinkled blood, which speaks better than the blood of Abel. The Unshaken Kingdom

при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри <неща> от Авеловата.

25 S ee to it that you do not refuse Him who is speaking. For if those did not escape when they refused him who warned them on earth, much less will we escape who turn away from Him who warns from heaven.

Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха <наказанието>, като презряха този, който <ги> предупреждаваше на земята, то колко повече не <щем избегна> ние, ако се отървем от Този, Който <предупреждава> от небесата!

26 A nd His voice shook the earth then, but now He has promised, saying, “ Yet once more I will shake not only the earth, but also the heaven.”

Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

27 T his expression, “Yet once more,” denotes the removing of those things which can be shaken, as of created things, so that those things which cannot be shaken may remain.

А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

28 T herefore, since we receive a kingdom which cannot be shaken, let us show gratitude, by which we may offer to God an acceptable service with reverence and awe;

Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

29 f or our God is a consuming fire.

защото нашият Бог е огън, който пояжда.