1 T hen Job responded,

Тогава Иов в отговор рече:

2 “ How long will you torment me And crush me with words?

До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

3 “ These ten times you have insulted me; You are not ashamed to wrong me.

Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

4 “ Even if I have truly erred, My error lodges with me.

Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

5 “ If indeed you vaunt yourselves against me And prove my disgrace to me,

Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

6 K now then that God has wronged me And has closed His net around me. Everything Is against Him

Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

7 “ Behold, I cry, ‘Violence!’ but I get no answer; I shout for help, but there is no justice.

Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

8 “ He has walled up my way so that I cannot pass, And He has put darkness on my paths.

Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

9 “ He has stripped my honor from me And removed the crown from my head.

Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10 “ He breaks me down on every side, and I am gone; And He has uprooted my hope like a tree.

Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11 “ He has also kindled His anger against me And considered me as His enemy.

Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12 “ His troops come together, And build up their way against me And camp around my tent.

Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

13 “ He has removed my brothers far from me, And my acquaintances are completely estranged from me.

Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14 “ My relatives have failed, And my intimate friends have forgotten me.

Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15 “ Those who live in my house and my maids consider me a stranger. I am a foreigner in their sight.

Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16 “ I call to my servant, but he does not answer; I have to implore him with my mouth.

Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.

17 “ My breath is offensive to my wife, And I am loathsome to my own brothers.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

18 “ Even young children despise me; I rise up and they speak against me.

И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19 “ All my associates abhor me, And those I love have turned against me.

Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20 “ My bone clings to my skin and my flesh, And I have escaped only by the skin of my teeth.

Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.

21 “ Pity me, pity me, O you my friends, For the hand of God has struck me.

Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 “ Why do you persecute me as God does, And are not satisfied with my flesh? Job Says, “My Redeemer Lives”

Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23 “ Oh that my words were written! Oh that they were inscribed in a book!

О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24 “ That with an iron stylus and lead They were engraved in the rock forever!

Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25 “ As for me, I know that my Redeemer lives, And at the last He will take His stand on the earth.

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26 “ Even after my skin is destroyed, Yet from my flesh I shall see God;

И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:

27 W hom I myself shall behold, And whom my eyes will see and not another. My heart faints within me!

Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28 “ If you say, ‘How shall we persecute him?’ And ‘ What pretext for a case against him can we find?’

Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!

29 “ Then be afraid of the sword for yourselves, For wrath brings the punishment of the sword, So that you may know there is judgment.”

Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.