1 Т огава Йов отговори:

Тогава Иов в отговор рече:

2 Д окога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

3 Д есет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.

Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.

Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

5 А ко непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,

Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

6 з найте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

7 Е то, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

8 Т ой е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.

Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

9 С ъблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10 С ъкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11 З аявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.

Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12 П олковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.

Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

13 О тдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.

Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14 О ставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.

Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15 О нези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.

Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16 В икам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;

Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

18 и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19 В сичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20 К остите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.

Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.

21 С милете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 З ащо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23 О , да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!

О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24 Д а се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26 и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,

И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:

27 К огото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28 А ко кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!

29 Т огава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.

Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.