1 Т огава Йов отговори:

Job prit la parole et dit:

2 Д окога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

Jusques à quand affligerez-vous mon âme, Et m'écraserez-vous de vos discours?

3 Д есет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.

Voilà dix fois que vous m'outragez; N'avez-vous pas honte de m'étourdir ainsi?

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.

Si réellement j'ai péché, Seul j'en suis responsable.

5 А ко непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,

Pensez-vous me traiter avec hauteur? Pensez-vous démontrer que je suis coupable?

6 з найте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

Sachez alors que c'est Dieu qui me poursuit, Et qui m'enveloppe de son filet.

7 Е то, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

Voici, je crie à la violence, et nul ne répond; J'implore justice, et point de justice!

8 Т ой е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.

Il m'a fermé toute issue, et je ne puis passer; Il a répandu des ténèbres sur mes sentiers.

9 С ъблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

Il m'a dépouillé de ma gloire, Il a enlevé la couronne de ma tête.

10 С ъкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

Il m'a brisé de toutes parts, et je m'en vais; Il a arraché mon espérance comme un arbre.

11 З аявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.

Il s'est enflammé de colère contre moi, Il m'a traité comme l'un de ses ennemis.

12 П олковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.

Ses troupes se sont de concert mises en marche, Elles se sont frayé leur chemin jusqu'à moi, Elles ont campées autour de ma tente.

13 О тдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.

Il a éloigné de moi mes frères, Et mes amis se sont détournés de moi;

14 О ставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.

Je suis abandonné de mes proches, Je suis oublié de mes intimes.

15 О нези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.

Je suis un étranger pour mes serviteurs et mes servantes, Je ne suis plus à leurs yeux qu'un inconnu.

16 В икам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

J'appelle mon serviteur, et il ne répond pas; Je le supplie de ma bouche, et c'est en vain.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;

Mon humeur est à charge à ma femme, Et ma plainte aux fils de mes entrailles.

18 и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

Je suis méprisé même par des enfants; Si je me lève, je reçois leurs insultes.

19 В сичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

Ceux que j'avais pour confidents m'ont en horreur, Ceux que j'aimais se sont tournés contre moi.

20 К остите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.

Mes os sont attachés à ma peau et à ma chair; Il ne me reste que la peau des dents.

21 С милете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Ayez pitié, ayez pitié de moi, vous, mes amis! Car la main de Dieu m'a frappé.

22 З ащо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

Pourquoi me poursuivre comme Dieu me poursuit? Pourquoi vous montrer insatiables de ma chair?

23 О , да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!

Oh! je voudrais que mes paroles fussent écrites, Qu'elles fussent écrites dans un livre;

24 Д а се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

Je voudrais qu'avec un burin de fer et avec du plomb Elles fussent pour toujours gravées dans le roc...

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;

Mais je sais que mon Rédempteur est vivant, Et qu'il se lèvera le dernier sur la terre.

26 и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,

Quand ma peau sera détruite, il se lèvera; Quand je n'aurai plus de chair, je verrai Dieu.

27 К огото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

Je le verrai, et il me sera favorable; Mes yeux le verront, et non ceux d'un autre; Mon âme languit d'attente au dedans de moi.

28 А ко кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

Vous direz alors: Pourquoi le poursuivions-nous? Car la justice de ma cause sera reconnue.

29 Т огава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.

Craignez pour vous le glaive: Les châtiments par le glaive sont terribles! Et sachez qu'il y a un jugement.