1 Т огава Йов отговори:

Entonces Job les respondió:

2 Д окога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

«¿Cuándo va a dejar de amargarme la vida y de herirme con sus palabras?

3 Д есет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.

¡Ya es mucho lo que me han ofendido! ¿No les da vergüenza ofenderme tanto?

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.

Aun admitiendo que haya errado, las consecuencias son asunto mío.

5 А ко непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,

Pero ustedes se creen mejores que yo, y me echan en cara mi vergüenza.

6 з найте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

Bien saben ustedes que Dios me ha derribado, y que me tiene atrapado en su red.

7 Е то, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

Sufro de violencia, y él no me escucha; le pido ayuda, y no me hace justicia.

8 Т ой е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.

Me ha cerrado el paso, me impide avanzar; mi camino está envuelto en las tinieblas.

9 С ъблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

Me ha despojado de mis riquezas; ¡me ha arrebatado mi corona!

10 С ъкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

Por todos lados me acosa. Estoy acabado. ¡Soy como un árbol frondoso, arrancado de raíz!

11 З аявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.

Dios ha descargado su enojo contra mí, y me cuenta como uno de sus enemigos.

12 П олковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.

Reclutó contra mí a ejércitos de calamidades, y los hizo acampar alrededor de mi casa.

13 О тдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.

»Hasta a mis hermanos los ha alejado de mí; mis amigos me ven y se alejan, como de un extraño.

14 О ставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.

Mis parientes se mantienen a distancia; mis conocidos me tienen olvidado.

15 О нези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.

Los visitantes me ven como a un extraño; las criadas de mi casa me desconocen.

16 В икам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

Llamo a mis criados, y no me hacen caso, aun cuando personalmente se lo suplico.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;

Mi propia esposa no soporta mi aliento, cuando me acerco y le pregunto por nuestros hijos.

18 и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

Los jóvenes imberbes me miran con desdén, y en cuanto me levanto hablan mal de mí.

19 В сичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

Sufro el desprecio de mis propios amigos; mis seres queridos me han vuelto la espalda.

20 К остите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.

Tengo la piel y la carne pegadas a los huesos, y los dientes se me caen de las encías.

21 С милете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

»¡Amigos míos, por favor, apiádense de mí, que sobre mí ha caído la mano de Dios!

22 З ащо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

Ustedes me persiguen como el mismo Dios, ¿y todavía no se hartan de devorarme?

23 О , да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!

¡Cómo quisiera que mis palabras se escribieran, y que en un libro quedaran registradas!

24 Д а се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

¡Cómo quisiera que se grabaran con cincel, y para siempre quedaran esculpidas en piedra!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;

Yo sé que mi Redentor vive, y que al final se levantará del polvo.

26 и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,

También sé que he de contemplar a Dios, aun cuando el sepulcro destruya mi cuerpo.

27 К огото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

Yo mismo seré quien lo vea, y lo veré con mis propios ojos, aun cuando por dentro ya estoy desfalleciendo.

28 А ко кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

Si ustedes me persiguen, pregúntense por qué, ya que el origen de mis males soy yo mismo.

29 Т огава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.

Tiemblen de miedo ante la espada, pues con ella Dios castiga toda clase de maldad. Así sabrán que hay alguien que juzga.»