1 И видях, когато Агнецът отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Ела и виж!

Entonces vi que el Cordero rompió uno de los sellos, y oí que uno de los cuatro seres vivientes me decía con voz de trueno: «¡Ven!»

2 И видях бял кон; а яздещият на него имаше лък; и му бе даден венец и той излезе като победител, за да победи.

Yo miré, y vi un caballo blanco. El que lo montaba tenía un arco, y le fue dada una corona, y salió para vencer y seguir venciendo.

3 К огато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Ела и виж!

Abrió entonces el segundo sello, y oí al segundo ser viviente decirme: «¡Ven!»

4 И излезе друг кон, огненочервен; а на яздещия на него бе дадено да вдигне мира от земята, така че човеците да се избиват един друг; и му бе даден голям меч.

Salió entonces otro caballo, éste de color rojo, y al que lo montaba se le dio una gran espada, junto con el poder de adueñarse de la paz de la tierra y de hacer que los hombres se mataran unos a otros.

5 И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Ела и виж! И видях, и ето, черен кон и яздещият на него имаше везни в ръката си.

El Cordero rompió el tercer sello, y entonces oí que el tercer ser viviente me decía: «¡Ven!» Vi entonces aparecer un caballo negro, y el que lo montaba llevaba en la mano una balanza.

6 Т огава чух нещо като глас изсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динарий и три хиникса ечемик за динарий; а елея и виното не повреждай.

En medio de los cuatro seres vivientes, oí una voz que decía: «¡Un kilo de trigo, o tres kilos de cebada, por el salario de un día! ¡Pero no seas injusto con el aceite ni con el vino!»

7 И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Ела и виж!

Al abrir el Cordero el cuarto sello, oí la voz del cuarto ser viviente, que me decía: «¡Ven!»

8 И видях, и ето, пепелявосив кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше след него; и им бе дадена власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове.

Yo miré, y vi aparecer un caballo descolorido, y el que lo montaba se llamaba Muerte. Tras él venía el Infierno. Recibió poder sobre la cuarta parte de la tierra, para matar con guerras, hambre y mortandad, y con las fieras de la tierra.

9 А когато отвори петия печат, видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха.

Al abrir el Cordero el quinto sello, debajo del altar vi a las almas de los que habían muerto por causa de la palabra de Dios y de su testimonio.

10 И те викаха с висок глас: Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?

A gran voz decían: «Señor santo y verdadero, ¿hasta cuándo seguirás sin juzgar a los habitantes de la tierra y sin vengar nuestra sangre?

11 И на всеки от тях бе дадена по една бяла дреха; и им бе казано да си почиват още малко време, докато се допълни броят и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.

Entonces se les dieron vestiduras blancas, y se les dijo que descansaran todavía un poco más de tiempo, hasta que se completara el número de sus consiervos y hermanos, que también sufrirían la muerte como ellos.

12 И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус; слънцето почерня като вретище от козина и цялата луна стана като кръв;

Yo vi cuando el Cordero abrió el sexto sello, y entonces se produjo un gran terremoto. El sol se cubrió de oscuridad, como con un vestido de luto, y la luna entera se puso roja como la sangre;

13 н ебесните звезди паднаха на земята, както смокиново дърво, разклащано от силен вятър, хвърля неузрелите си смокини;

las estrellas del cielo cayeron sobre la tierra, como caen los higos cuando un fuerte viento sacude la higuera.

14 н ебето бе отместено като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.

El cielo se esfumó, como si fuera un pergamino que se enrolla, y todos los montes y las islas fueron removidas de su lugar.

15 И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;

Todos se escondieron en las cuevas y entre las grietas de los montes: lo mismo los reyes de la tierra que los príncipes, los ricos, los capitanes y los poderosos; lo mismo los esclavos que los libres;

16 и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца!

y decían a los montes y a las peñas: «¡Caigan sobre nosotros! ¡No dejen que nos mire el que está sentado sobre el trono! ¡Escóndannos de la ira del Cordero!

17 З ащото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?

El gran día de su ira ha llegado; ¿y quién podrá mantenerse en pie?»