1 Ч овекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.

»Todos los que nacemos de una mujer vivimos muy poco y sufrimos demasiado.

2 Ц ъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи.

Somos como las flores: al cortarlas se marchitan; somos como sombras: efímeras y pasajeras.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе?

¿Y sobre alguien así pones los ojos? ¿Y con alguien así entras en juicio?

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

¿Acaso la impureza puede purificarse? ¡Eso es algo que nadie puede lograr!

5 Т ъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Los días del hombre ya están contados; tú has decidido ya cuántos meses vivirá; su vida tiene un límite que no puede traspasar.

6 о твърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си.

¡Deja de mirarlo! ¡Déjalo tranquilo! ¡Deja que goce de la vida antes de morir!

7 З ащото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне

»Al árbol cortado, le quedan raíces; y vuelve a retoñar, y no le faltan renuevos.

8 д аже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;

Tal vez con el paso del tiempo envejezca su raíz, y su tronco llegue a morir en el polvo,

9 п онеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.

pero al sentir el agua, cobra vida, y crece y echa nuevo follaje.

10 Н о човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?

Pero si el hombre muere, termina su vida; si el hombre perece, ¿a dónde va a parar?

11 К акто водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,

¡Se evapora, como el agua del mar! ¡Desaparece, como el agua de un río seco!

12 т ака човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

El hombre muere y no vuelve a levantarse; ¡mientras el cielo exista, no se levantará de su sueño!

13 О , да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!

»Quisiera que me escondieras en el sepulcro, que me ocultaras mientras se aplaca tu enojo, que te fijaras un plazo para acordarte de mí!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.

Cuando el hombre muere, ¿acaso vuelve a vivir? Mientras tenga que cumplir mi servicio obligatorio, esperaré con paciencia a que llegue mi relevo.

15 Щ е повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Cuando tú me llames, yo te responderé; y te deleitarás en la obra de tus manos.

16 А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?

Dejarás entonces de vigilar todos mis pasos, y dejarás también de contar todos mis pecados,

17 П рестъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми.

echarás en un saco y guardarás todas mis locuras, y cubrirás por completo mis injusticias.

18 Н аистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;

»El monte que se desgaja, no vuelve a levantarse; ruedan sus peñas y cambian de lugar;

19 к акто водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.

el ímpetu del agua desgasta las piedras, el aluvión arrastra el polvo de la tierra, y tú pones fin a nuestras esperanzas.

20 Н адделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.

Nos apabullas, y desaparecemos; nos avasallas, y entonces nos despides.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях;

Si nuestros hijos llegan a triunfar, no lo sabremos; tampoco llegaremos a saber si caen en la deshonra.

22 з нае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.

Solamente sabremos de nuestros sufrimientos, y cargaremos con nuestra propia tristeza.»