1 Ч овек, който често е изобличаван, закоравява врата си, внезапно ще бъде съкрушен, и то без поправление.
El que se empecina ante la reprensión acabará en la ruina pronto y sin remedio.
2 К огато праведните са на власт, народът се радва; но когато нечестивият началства, народът въздиша.
Cuando los justos triunfan, el pueblo se alegra; cuando gobierna el impío, el pueblo gime.
3 К ойто обича мъдростта, радва баща си, а който дружи с блудници, разпилява имота му.
El que ama la sabiduría alegra a su padre; el que frecuenta rameras dilapida sus bienes.
4 Ч рез правосъдие царят утвърждава земята си, а който ламти за подкупи и подаръци, я съсипва.
Con justicia, el rey afirma la tierra; la destruye el que impone tributos.
5 Ч овек, който ласкае ближния си, опъва мрежа пред стъпките му.
El que prodiga lisonjas a su prójimo sólo está tendiéndole una trampa.
6 В беззаконието на лошия човек има примка, а праведният пее и се радва.
El pecado del malvado es su propia trampa, pero el justo canta y vive feliz.
7 П раведният вниква в съдебните дела на бедните; нечестивият няма даже разум, за да ги изследва.
El justo hace suya la causa de los pobres; de esto, el impío no entiende nada.
8 П рисмивателите палят града, а мъдрият усмирява гнева.
Los burlones pueden azuzar a toda una ciudad, pero los sabios saben calmar los ánimos.
9 А ко мъдър човек има спор с безумен, той се разярява, смее се и няма спокойствие.
Cuando el sabio entra en pleito con el necio, el necio no deja de reírse ni de burlarse.
10 К ръвожадните мъже мразят непорочния, но праведните се грижат за живота му.
Los homicidas odian al hombre cabal, pero los hombres honrados buscan su bien.
11 Б езумният излива целия си гняв, а мъдрият го задържа и укротява.
El necio da rienda suelta a su enojo, pero el sabio sabe cómo calmarlo.
12 А ко управителят слуша лъжливи думи, то всичките му слуги стават нечестиви.
Cuando un gobernante hace caso de mentiras, todos sus servidores se vuelven corruptos.
13 С иромах и притеснител се срещат; Господ просвещава очите на всички тях.
El pobre y el usurero coinciden en algo: el Señor da luz a los ojos de ambos.
14 К огато цар съди вярно сиромасите, престолът му ще бъде утвърден завинаги.
El trono del rey se afirma para siempre, si éste juzga a los pobres con la verdad.
15 Т оягата и изобличението дават мъдрост, а пренебрегнатото дете засрамва майка си.
La vara y la corrección imparten sabiduría, pero el hijo consentido avergüenza a su madre.
16 К огато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, но праведните ще видят падането им.
Si aumentan los impíos, aumenta el pecado, pero los justos los verán fracasar.
17 Н аказвай сина си и той ще те успокои. Да! Ще даде наслада на душата ти.
Corrige a tu hijo, y vivirás tranquilo, y a ti mismo te dará grandes alegrías.
18 К ъдето няма пророческо видение, народът се разюздва, а който пази закона, е блажен.
Cuando no hay visión, el pueblo se desvía; ¡dichoso aquél que obedece la ley!
19 С лугата не се поправя с думи, защото, при все че разбира, не обръща внимание.
Al siervo no se le corrige con palabras, porque entiende pero no hace caso.
20 В идял ли си човек, прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
Fíjate en la gente que habla a la ligera: ¡más se espera del necio que de esa gente!
21 А ко някой глези слугата си от детинство, най-накрая той ще му стане като син.
Si desde niño el amo consiente al siervo, al final el siervo será su amo.
22 Г невлив човек възбужда препирни и сприхав човек беззаконства много.
El hombre irascible suscita contiendas, y el hombre violento comete muchos pecados.
23 Г ордостта на човека ще го смири, а смиреният ще придобие чест.
La soberbia humilla al hombre; al humilde de espíritu lo sostiene la honra.
24 К ойто е съдружник с крадец, мрази душата си; той слуша заклеването, а не издава.
El cómplice del ladrón se odia a sí mismo, pues oye la imprecación y guarda silencio.
25 С трахът от човека слага примка, а който уповава на Господа, ще бъде поставен нависоко.
El miedo a los hombres es una trampa, pero el que confía en el Señor es exaltado.
26 М нозина търсят благоволението на управителя, но съдбата на човека е от Господа.
Muchos buscan el favor del gobernante, pero la sentencia de cada uno viene del Señor.
27 Н есправедлив човек е мерзост за праведните; и който ходи в прав път, е мерзост за нечестивите.
Para los justos, los malvados son repugnantes; para los malvados, los repugnantes son los justos.