1 ( По слав. 34.) Давидов псалом. Бори се, Господи, с онези, които се борят с мене; воювай против онези, които воюват против мене.

Señor, defiéndeme de mis oponentes; combate a los que me atacan.

2 В земи оръжие и щит и стани да ми помагаш.

Echa mano del escudo y del pavés, y ven pronto en mi ayuda.

3 И зтръгни и копие и затвори пътя на преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм Избавител твой.

Toma una lanza y ataca a mis perseguidores, y dile a mi alma: «Yo soy tu salvación».

4 Н ека се посрамят и се опозорят онези, които искат да погубят душата ми; нека се върнат назад и се смутят онези, които ми мислят зло.

¡Haz que queden confundidos y en vergüenza los que quieren matarme! ¡Que retrocedan y queden confundidos los que buscan mi mal!

5 Н ека бъдат като плява пред вятъра и ангелът Господен да ги гони.

¡Que sean como el tamo que arrebata el viento! ¡Que el ángel del Señor los acose!

6 Н ека бъде пътят им тъмен и хлъзгав и ангел Господен да ги гони.

¡Que sea su camino oscuro y peligroso! ¡Que el ángel del Señor los persiga!

7 З ащото без причина скриха за мене мрежата си в трап; без причина изкопаха яма за душата ми.

Sin motivo, ellos me tendieron una trampa; sin motivo, cavaron un hoyo para mí.

8 Д а дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; и мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

¡Que sean quebrantados de repente, y caigan en la trampa que antes me tendieron! ¡Que caigan en ella, para su desgracia!

9 А моята душа ще се весели в Господа, ще се радва в избавлението Му;

Entonces yo me alegraré en el Señor; ¡me regocijaré en su salvación!

10 в сичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него? Да! Сиромаха и немощния от грабителя му?

Todos mis huesos exclamarán: «Señor, ¿quién puede compararse a ti? ¡Tú libras de los fuertes a los débiles! ¡Tú libras de sus opresores a los menesterosos!»

11 Н есправедливи свидетели въстават и ме питат за неща, за които аз не зная нищо.

Unos testigos violentos se levantan y me interrogan acerca de cosas que yo ignoro.

12 В ъздават ми зло за добро, за да бъде в оскъдност душата ми.

Me pagan mal el bien que les hice, y eso me duele en el alma.

13 А аз, когато те боледуваха, се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше в пазвата ми и се повтаряше.

Si estaban enfermos, yo me preocupaba; ayunaba y me vestía de cilicio. ¡Quisiera que mis oraciones volvieran a mí!

14 О тнасях се като с приятел, като с мой брат, ходех наведен и нажален, както кога жалее някой майка си.

Yo manifestaba mi tristeza por ellos vistiéndome de luto, como por un hermano; ¡como si hubiera muerto mi propia madre!

15 Н о когато се препънах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене - хора, които аз не познавах; нараняваха ме, без да престават.

Pero caí, y ellos se juntaron contra mí; se junto contra mí gente despreciable, gente que yo no conocía, y me maltrataron sin descanso.

16 К ато нечестивите смешници в пиршества скърцаха към мене със зъби.

¡Como auténticos truhanes y malvivientes, rechinaban los dientes contra mí!

17 Г осподи, докога ще гледаш? Избави душата ми от злодействата им, живота ми - от тези лъвове.

Señor, ¿cuánto más seguirás viendo esto? ¡Salva mi vida de las garras de estos leones! ¡Es la única vida que tengo!

18 А з ще Те славословя в голямо събрание, ще Те хваля между многоброен народ.

Yo hablaré de ti en medio de la multitud; ¡te alabaré delante de todo el pueblo!

19 Д а не тържествуват над мен онези, които несправедливо враждуват против мене, нито да намигват с очи онези, които ме мразят без причина.

¡No dejes que se burlen de mí los que sin causa me ven como enemigo, ni tampoco los que me odian sin motivo, ésos que se hacen señas con los ojos!

20 З ащото не говорят за мир, а измислят лъжливи думи против тихите на земята.

Son gente que no busca la paz, sino que urden planes engañosos en contra de gente inocente.

21 Д а! Те отвориха широко срещу мене устата си; казваха: Охохо! Очите ни видяха!

Se carcajean al hablar de mí, y exclaman: «¡Ja, ja! ¡Miren lo que hemos llegado a ver!»

22 Т и си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

Pero tú, Señor, eres testigo; ¡no te quedes callado, ni te alejes de mí!

23 с тани и се събуди за съда ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой.

¡Señor, levántate a defenderme! ¡Dios mío, levántate y hazme justicia!

24 С ъди ме, Господи, Боже мой, според правдата Си и да не тържествуват над мене.

Señor y Dios, ¡júzgame según tu justicia, para que nadie se burle de mí!

25 Д а не кажат в сърцето си: Ето, желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.

Que nadie piense en su corazón: «¡Se cumplió nuestro deseo de verlo derrotado!»

26 Д а се посрамят и се опозорят заедно всички онези, които се радват на злощастието ми; да се облекат със срам и с позор онези, които се големеят против мене.

Que la vergüenza y la confusión sean para los que buscan mi mal. Que se queden avergonzados y confundidos los que se engrandecen contra mí.

27 Д а възклицават и да се зарадват онези, които благоприятстват за правото ми дело, и нека винаги казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

Pero que canten y se alegren los que están a mi favor. Que digan siempre: «¡Grande es el Señor, pues se deleita en el bienestar de su siervo!»

28 И езикът ми ще разказва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.

Con mi lengua proclamaré tu justicia, y a todas horas te alabaré.