1 ( По слав. 34.) Давидов псалом. Бори се, Господи, с онези, които се борят с мене; воювай против онези, които воюват против мене.

Disputa, oh SEÑOR, con los que contra mí contienden; pelea con los que me combaten.

2 В земи оръжие и щит и стани да ми помагаш.

Echa mano al escudo y al pavés, y levántate en mi ayuda.

3 И зтръгни и копие и затвори пътя на преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм Избавител твой.

Saca la lanza, cierra contra mis perseguidores; di a mi alma: Yo soy tu salud.

4 Н ека се посрамят и се опозорят онези, които искат да погубят душата ми; нека се върнат назад и се смутят онези, които ми мислят зло.

Sean avergonzados y confundidos los que buscan mi alma; vuelvan atrás, y sean avergonzados los que mi mal piensan.

5 Н ека бъдат като плява пред вятъра и ангелът Господен да ги гони.

Sean como el tamo delante del viento; y el ángel del SEÑOR los acose.

6 Н ека бъде пътят им тъмен и хлъзгав и ангел Господен да ги гони.

Sea su camino oscuridad y resbaladeros; y el ángel del SEÑOR el que los persiga.

7 З ащото без причина скриха за мене мрежата си в трап; без причина изкопаха яма за душата ми.

Porque sin causa escondieron para mí el hoyo de su red; sin causa hicieron hoyo para mi alma.

8 Д а дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; и мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

Véngale el quebrantamiento sin que lo sepa, y su red que escondió lo prenda; con quebrantamiento caiga en ella.

9 А моята душа ще се весели в Господа, ще се радва в избавлението Му;

Y gócese mi alma en el SEÑOR; y alégrese en su salud.

10 в сичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него? Да! Сиромаха и немощния от грабителя му?

Todos mis huesos dirán: SEÑOR, ¿quién como tú, que libras al pobre del más fuerte que él, y al pobre y menesteroso del que le despoja?

11 Н есправедливи свидетели въстават и ме питат за неща, за които аз не зная нищо.

¶ Se levantaron testigos falsos; me demandaron lo que no sabía;

12 В ъздават ми зло за добро, за да бъде в оскъдност душата ми.

me devolvieron mal por bien, hasta volver solo a mi alma.

13 А аз, когато те боледуваха, се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше в пазвата ми и се повтаряше.

Mas yo, cuando ellos enfermaron, me vestí de cilicio; afligí con ayuno mi alma, y mi oración se revolvía en mi seno.

14 О тнасях се като с приятел, като с мой брат, ходех наведен и нажален, както кога жалее някой майка си.

Como por mi compañero, como por mi hermano andaba; como el que trae luto por madre, enlutado me humillaba.

15 Н о когато се препънах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене - хора, които аз не познавах; нараняваха ме, без да престават.

Pero ellos se alegraron en mi cojera, y se juntaron; se juntaron contra mí los verdugos, y yo no lo entendía; me despedazaban, y no cesaban;

16 К ато нечестивите смешници в пиршества скърцаха към мене със зъби.

con los lisonjeros escarnecedores truhanes, crujiendo sobre mí sus dientes.

17 Г осподи, докога ще гледаш? Избави душата ми от злодействата им, живота ми - от тези лъвове.

¶ Señor, ¿hasta cuándo verás esto ? Restaura mi alma de sus quebranta-mientos, mi vida de los leones.

18 А з ще Те славословя в голямо събрание, ще Те хваля между многоброен народ.

Te confesaré en grande congregación; te alabaré entre numeroso pueblo.

19 Д а не тържествуват над мен онези, които несправедливо враждуват против мене, нито да намигват с очи онези, които ме мразят без причина.

No se alegren de mí mis enemigos sin por qué; ni los que me aborrecen sin causa guiñen el ojo.

20 З ащото не говорят за мир, а измислят лъжливи думи против тихите на земята.

Porque no hablan paz; y contra los mansos de la tierra piensan palabras engañosas.

21 Д а! Те отвориха широко срещу мене устата си; казваха: Охохо! Очите ни видяха!

Y ensancharon sobre mí su boca; dijeron: ¡Ea, ea, nuestros ojos lo han visto!

22 Т и си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

Tú lo has visto, oh SEÑOR; no calles: Señor, de mí no te alejes.

23 с тани и се събуди за съда ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой.

Recuerda y despierta para mi juicio, para mi causa, Dios mío y Señor mío.

24 С ъди ме, Господи, Боже мой, според правдата Си и да не тържествуват над мене.

Júzgame conforme a tu justicia, SEÑOR Dios mío; y no se alegren de mí.

25 Д а не кажат в сърцето си: Ето, желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.

No digan en su corazón: ¡Ea, nuestro deseo es cumplido! No digan: ¡Lo hemos devorado!

26 Д а се посрамят и се опозорят заедно всички онези, които се радват на злощастието ми; да се облекат със срам и с позор онези, които се големеят против мене.

Sean avergonzados y confundidos a una los que de mi mal se alegran; vístanse de vergüenza y de confusión los que se engrandecen contra mí.

27 Д а възклицават и да се зарадват онези, които благоприятстват за правото ми дело, и нека винаги казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

Canten y alégrense los que están a favor de mi justa causa, y digan siempre: Sea ensalzado el SEÑOR, que ama la paz de su siervo.

28 И езикът ми ще разказва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.

Y mi lengua hablará de tu justicia; todo el día de tu loor.