1 А Яков живееше в Ханаанската земя - земята, в която баща му беше пришълец.

¶ Y habitó Jacob en la tierra donde peregrinó su padre, en la tierra de Canaán.

2 Е то словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

Estas fueron las generaciones de Jacob. José, siendo de edad de diecisiete años apacentaba las ovejas con sus hermanos; y el joven estaba con los hijos de Bilha, y con los hijos de Zilpa, mujeres de su padre; e informaba José a su padre la mala fama de ellos.

3 А Израел обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.

Y amaba Israel a José más que a todos sus hijos, porque le había tenido en su vejez; y le hizo una ropa de diversos colores.

4 Н о братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.

Y viendo sus hermanos que su padre lo amaba más que a todos sus hermanos, le aborrecían, y no le podían hablar pacíficamente.

5 А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.

¶ Y soñó José un sueño y lo contó a sus hermanos; y ellos vinieron a aborrecerle más todavía.

6 Т ой им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:

Y él les dijo: Oíd ahora este sueño que he soñado:

7 Е то, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

He aquí que atábamos manojos en medio del campo, y he aquí que mi manojo se levantaba, y estaba derecho, y que vuestros manojos estaban alrededor, y se inclinaban al mío.

8 А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.

Le respondieron sus hermanos: ¿Has de reinar tú sobre nosotros, o te has de enseñorear sobre nosotros? Y le aborrecieron aún más a causa de sus sueños y de sus palabras.

9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

Y soñó aún otro sueño, y lo contó a sus hermanos, diciendo: He aquí que he soñado otro sueño, y he aquí que el sol y la luna y once estrellas se inclinaban a mí.

10 Н о когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

Y lo contó a su padre y a sus hermanos; y su padre le reprendió, y le dijo: ¿Qué sueño es éste que soñaste? ¿Hemos de venir yo y tu madre, y tus hermanos, a inclinarnos a ti a tierra?

11 И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи. Йосиф продаден от братята си

Y sus hermanos le tenían envidia, mas su padre guardaba la palabra.

12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

¶ Y fueron sus hermanos a apacentar las ovejas de su padre en Siquem.

13 И зраел каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.

Y dijo Israel a José: Tus hermanos apacientan las ovejas en Siquem; ven, y te enviaré a ellos. Y él respondió: Heme aquí.

14 И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.

Y él le dijo: Ve la paz de tus hermanos y la paz de las ovejas, y tráeme la respuesta. Y lo envió del valle de Hebrón, y llegó a Siquem.

15 И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?

Y lo halló un hombre, andando él perdido por el campo, y le preguntó aquel hombre, diciendo: ¿Qué buscas?

16 А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.

Y él respondió: Busco a mis hermanos; te ruego que me muestres dónde pastan.

17 И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.

Y aquel hombre respondió: Ya se han ido de aquí; yo les oí decir: Vamos a Dotán. Entonces José fue tras de sus hermanos, y los halló en Dotán.

18 А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.

Cuando ellos lo vieron de lejos, antes que llegara cerca de ellos, pensaron contra él para matarle.

19 К азаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.

Y dijeron el uno al otro: He aquí viene el soñador;

20 Е лате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

ahora pues, venid, y matémoslo y echémosle en una cisterna, y diremos: Alguna mala bestia le devoró; y veremos qué serán sus sueños.

21 Н о Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.

Cuando Rubén oyó esto, lo libró de sus manos y dijo: No lo matemos.

22 Р увим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

Y les dijo Rubén: No derraméis sangre; echadlo en esta cisterna que está en el desierto, y no pongáis mano en él; por librarlo así de sus manos, para hacerlo volver a su padre.

23 И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

¶ Y sucedió que, cuando llegó José a sus hermanos, ellos hicieron desnudar a José su ropa, la ropa de colores que tenía sobre sí;

24 Т огава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

y le tomaron, y le echaron en la cisterna; mas la cisterna estaba vacía, no había en ella agua.

25 П осле, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

Y se sentaron a comer pan; y alzando los ojos miraron, y he aquí una compañía de ismaelitas que venía de Galaad, y sus camellos traían aromas y bálsamo y mirra, e iban a llevarlo a Egipto.

26 Т огава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?

Entonces Judá dijo a sus hermanos: ¿Qué provecho el que matemos a nuestro hermano y encubramos su muerte?

27 Е лате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

Venid, y vendámosle a los ismaelitas, y no sea nuestra mano sobre él; que nuestro hermano es nuestra carne. Y sus hermanos acordaron con él.

28 К огато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.

Y cuando pasaban los madianitas mercaderes, sacaron ellos a José de la cisterna, y le trajeron arriba, y le vendieron a los ismaelitas por veinte piezas de plata. Y llevaron a José a Egipto.

29 А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

Y Rubén volvió a la cisterna, y no halló a José dentro, y rasgó sus vestidos.

30 В ърна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна?

Y tornó a sus hermanos y dijo: El joven no parece; y yo, ¿adónde iré yo?

31 Т огава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,

¶ Entonces tomaron ellos la ropa de José, y degollaron un cabrito de las cabras, y tiñeron la ropa con la sangre;

32 и зпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

y enviaron la ropa de colores y la trajeron a su padre, y dijeron: Esta hemos hallado, reconoce ahora si es o no la ropa de tu hijo.

33 И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.

Y él la conoció, y dijo: La ropa de mi hijo es; alguna mala bestia le devoró; José ha sido despedazado.

34 И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.

Entonces Jacob rasgó sus vestidos, y puso saco sobre sus lomos, y se enlutó por su hijo muchos días.

35 Т огава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

Y se levantaron todos sus hijos y todas sus hijas para consolarlo; mas él no quiso tomar consolación, y dijo: Porque yo descenderé a mi hijo enlutado hasta la sepultura. Y lo lloró su padre.

36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.

Y los madianitas lo vendieron en Egipto a Potifar, oficial del Faraón, capitán de los de la guardia.