1 С лед това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т. е. Тивериадското езеро.

¶ Pasadas estas cosas, se fue Jesús al otro lado del mar de Galilea, que es de Tiberias.

2 И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните.

Y le seguía grande multitud, porque veían sus señales que hacía en los enfermos.

3 И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си.

Subió pues Jesús a un monte, y se sentó allí con sus discípulos.

4 А наближаваше юдейският празник Пасха.

Y estaba cerca la Pascua, la Fiesta de los judíos.

5 И сус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора ?

Cuando alzó Jesús los ojos, y vio que había venido a él grande multitud, dice a Felipe: ¿De dónde compraremos pan para que coman éstos?

6 ( А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.)

Mas esto decía para probarle; porque él sabía lo que había de hacer.

7 Ф илип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

Le respondió Felipe: Doscientos denarios de pan no les bastarán, para que cada uno de ellos tome un poco.

8 Е дин от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

Le dice uno de sus discípulos, Andrés, hermano de Simón Pedro:

9 Т ук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

Un muchacho está aquí que tiene cinco panes de cebada y dos peces pequeños; ¿mas qué es esto entre tantos?

10 И сус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

Entonces Jesús dijo: Haced recostar los hombres. Y había mucha hierba en aquel lugar; y se recostaron como número de cinco mil varones.

11 И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите, колкото искаха.

Y tomó Jesús aquellos panes, y habiendo dado gracias, repartió a los discípulos, y los discípulos a los que estaban recostados; asimismo de los peces, cuanto querían.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

Y cuando fueron saciados, dijo a sus discípulos: Recoged los pedazos que han quedado, para que no se pierda nada.

13 И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

Recogieron pues, y llenaron doce cestas de pedazos de los cinco panes de cebada, que sobraron a los que habían comido.

14 Т огава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света.

Aquellos hombres entonces, como vieron la señal que Jesús había hecho, decían: Este verdaderamente es el profeta que había de venir al mundo.

15 И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма. Исус Христос ходи по водата

¶ Y sabiendo Jesús que habían de venir para arrebatarle, y hacerle rey, volvió a retirarse al monte, él solo.

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха до езерото

Y como se hizo tarde, descendieron sus discípulos al mar;

17 и влязоха в ладия, и отплаваха към другата страна на езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях;

y entrando en un navío, iban cruzando el mar hacia Capernaum. Y era ya oscuro, y Jesús no había venido a ellos.

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

Y el mar comenzó a levantarse con un gran viento.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха, че Исус ходи по езерото и се приближава към ладията; и се уплашиха.

Cuando hubieron navegado como veinticinco o treinta estadios, ven a Jesús que andaba sobre el mar, y se acercaba al navío; y tuvieron miedo.

20 Н о Той им каза: Аз съм; не бойте се!

Pero él les dijo: YO SOY; no tengáis miedo.

21 З атова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се озова при сушата, към която отиваха. Исус Христос - хлябът на живота

Y ellos le recibieron de buena gana en el navío; y luego el navío llegó a la tierra donde iban.

22 Н а другия ден множеството, което стоеше от другата страна на езерото, като видя, че има само една ладия и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладията, а че учениците Му бяха тръгнали сами,

¶ El día siguiente, la multitud que estaba al otro lado del mar, como vio que no había allí otra navecilla sino una, en la cual habían entrado sus discípulos, y que Jesús no había entrado con sus discípulos en el navío, sino que sus discípulos se habían ido solos;

23 о баче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил,

y que otras navecillas habían arribado de Tiberias junto al lugar donde habían comido el pan después de haber el Señor dado gracias;

24 и така, множеството хора, като видя, че нито Исус, нито учениците Му са там, те сами влязоха в ладиите и дойдоха в Капернаум, и търсеха Исус.

cuando vio pues la multitud que Jesús no estaba allí, ni sus discípulos, entraron ellos en las navecillas, y vinieron a Capernaum buscando a Jesús.

25 И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Учителю, кога си дошъл тук?

Y hallándole al otro lado del mar, le dijeron: Rabí, ¿cuándo llegaste acá?

26 И сус им отговори: Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

Les respondió Jesús, y dijo: De cierto, de cierto os digo, que me buscáis, no porque habéis visto las señales, sino porque comisteis el pan y os saciasteis.

27 Р аботете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

Trabajad no por la comida que perece, sino por la comida que a vida eterna permanece, la cual el Hijo del hombre os dará; porque a éste señaló el Padre, que es Dios.

28 З атова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?

¶ Y le dijeron: ¿Qué haremos para que obremos las obras de Dios?

29 И сус им отговори: Това е Божието дело - да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

Respondió Jesús, y les dijo: Esta es la obra de Dios, que creáis en el que él envió.

30 Т огава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

Le dijeron entonces: ¿Qué señal pues haces tú, para que veamos, y te creamos? ¿Qué obras?

31 Б ащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат."

Nuestros padres comieron el maná en el desierto, como está escrito: Pan del cielo les dio a comer.

32 Н а това Исус им каза: Истина, истина ви казвам - не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

Y Jesús les dijo: De cierto, de cierto os digo: No os dio Moisés pan del cielo; mas mi Padre os da el verdadero pan del cielo.

33 З ащото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

Porque el pan de Dios es aquel que descendió del cielo y da vida al mundo.

34 Т огава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

Y le dijeron: Señor, danos siempre este pan.

35 И сус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.

Y Jesús les dijo: YO SOY el pan de vida; el que a mí viene, nunca tendrá hambre; y el que en mí cree, no tendrá sed jamás.

36 Н о ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.

Mas ya os he dicho, que aunque me habéis visto, no creéis.

37 В сичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня;

Todo lo que el Padre me da, vendrá a mí; y al que a mí viene, no le echo fuera.

38 з ащото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

Porque he descendido del cielo, no para hacer mi voluntad, sino la voluntad del que me envió.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

Y esta es la voluntad del que me envió, del Padre: Que de todo lo que me diere, no pierda de ello, sino que lo resucite en el día postrero.

40 З ащото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.

Y esta es la voluntad del que me ha enviado: Que todo aquel que ve al Hijo, y cree en él, tenga vida eterna; y yo le resucitaré en el día postrero.

41 Т огава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

Murmuraban entonces de él los Judíos, porque había dicho: YO SOY el pan que descendí del cielo.

42 И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

Y decían: ¿No es éste Jesús, el hijo de José, cuyo padre y madre nosotros conocemos? ¿Cómo, pues, dice éste: Del cielo he descendido?

43 И сус им отговори: Не роптайте помежду си.

Y Jesús respondió, y les dijo: No murmuréis entre vosotros.

44 Н икой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

Ninguno puede venir a mí, si el Padre que me envió no le trajere; y yo le resucitaré en el día postrero.

45 П исано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога." Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене.

Escrito está en los profetas: Y serán todos enseñados de Dios. Así que, todo aquel que oyó del Padre, y aprendió, viene a mí.

46 Н е че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

No que alguno haya visto al Padre, sino aquel que vino de Dios, éste ha visto al Padre.

47 И стина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот.

De cierto, de cierto os digo: El que cree en mí, tiene vida eterna.

48 А з съм хлябът на живота.

YO SOY el pan de vida.

49 Б ащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха.

Vuestros padres comieron el maná en el desierto, y son muertos.

50 Т ози е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

Este es el pan que desciende del cielo, para que el que de él comiere, no muera.

51 А з съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.

YO SOY el pan vivo que he descendido del cielo; si alguno comiere de este pan, vivirá para siempre; y el pan que yo daré es mi carne, la cual yo daré por la vida del mundo.

52 Т огава юдеите взеха да се препират помежду си и да казват: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

Entonces los judíos contendían entre sí, diciendo: ¿Cómo puede éste darnos su carne a comer?

53 З атова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

Y Jesús les dijo: De cierto, de cierto os digo: Si no comiereis la carne del Hijo del hombre, y bebiereis su sangre, no tendréis vida en vosotros.

54 К ойто се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

El que come mi carne y bebe mi sangre, tiene vida eterna; y yo le resucitaré en el día postrero.

55 З ащото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

Porque mi carne es verdadera comida, y mi sangre es verdadera bebida.

56 К ойто се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него.

El que come mi carne y bebe mi sangre, en mí permanece, y yo en él.

57 К акто живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

Como me envió el Padre Viviente, y yo vivo por el Padre, asimismo el que me come, él también vivirá por mí.

58 Т ози е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и после измряха.

Este es el pan que descendió del cielo; no como vuestros padres comieron el maná, y son muertos; el que come de este pan, vivirá eternamente.

59 Т ова каза Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

Estas cosas dijo en la sinagoga, enseñando en Capernaum.

60 И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

¶ Y muchos de sus discípulos oyéndolo, dijeron: Dura es esta palabra; ¿quién la puede oír?

61 Н о Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват за това, ги попита: Това ли ви съблазнява?

Y sabiendo Jesús en sí mismo que sus discípulos murmuraban de esto, les dijo: ¿Esto os escandaliza?

62 Т огава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да отива там, където е бил преди?

¿Pues qué será, si viereis al Hijo del hombre que sube donde estaba primero?

63 Д ухът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот.

El Espíritu es el que da vida; la carne para nada aprovecha; las palabras que yo os he hablado, son Espíritu y son vida.

64 Н о има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

Mas hay algunos de vosotros que no creen. Porque Jesús desde el principio sabía quiénes eran los que no creían, y quién le había de entregar.

65 И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца.

Y decía: Por eso os he dicho que ninguno puede venir a mí, si no le fuere dado de mi Padre.

66 П оради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него. Изповедта на Петър

Después de esto, muchos de sus discípulos volvieron atrás, y ya no andaban con él.

67 Т огава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

Dijo entonces Jesús a los doce: ¿Queréis vosotros iros también?

68 С имон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот

Y le respondió Simón Pedro: Señor, ¿A quién iremos? Tú tienes las palabras de vida eterna.

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий.

Y nosotros creemos y conocemos que tú eres el Cristo, el Hijo del Dios Viviente.

70 И сус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол.

Jesús les respondió: ¿No he escogido yo a vosotros doce, y uno de vosotros es diablo?

71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

Y hablaba de Judas Iscariote, hijo de Simón, porque éste era el que le había de entregar, el cual era uno de los doce.