1 ( По слав. 124.) Песен на възкачванията. Онези, които уповават на Господа, са като хълма Сион, който не може да се поклати, а довека остава.

Los que confían en el SEÑOR son como el monte de Sion que no deslizará; estará para siempre.

2 К акто хълмовете окръжават Йерусалим, така Господ окръжава народа Си отсега и довека.

Como Jerusalén tiene montes alrededor de ella, así el SEÑOR alrededor de su pueblo desde ahora y para siempre.

3 З ащото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, да не би праведните да протягат ръце към беззаконието.

Porque no reposará la vara de la impiedad sobre la suerte de los justos; para que no extiendan los justos sus manos a la iniquidad.

4 С тори добро, Господи, на добрите и на правдивите по сърце.

¶ Haz bien, oh SEÑOR, a los buenos, y a los que son rectos en sus corazones.

5 А онези, които се отклоняват в кривите си пътища, тях Господ ще отведе заедно с онези, които вършат беззаконие. Мир на Израел!

Mas a los que se apartan tras sus perversidades, el SEÑOR los llevará con los que obran iniquidad; y paz sea sobre Israel.