1 З ащо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, онези, които Го познават, не виждат дните Му за съд ?

Puesto que no son ocultos los tiempos al Todopoderoso, ¿por qué los que le conocen no ven sus días?

2 Е дни преместват межди, грабят стада и ги пасат;

Toman los términos, roban los ganados, y pacen los campos ajenos.

3 о ткарват осела на сирачетата; вземат в залог говедото на вдовицата;

Se llevan el asno de los huérfanos; prenden el buey de la viuda.

4 и зтласкват бедните от пътя; сиромасите на земята се крият заедно от тях.

Hacen apartar del camino a los pobres; y todos los pobres de la tierra se esconden de ellos.

5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, подраняват да търсят храна; пустинята им доставя храна за децата им.

He aquí, como asnos monteses en el desierto, salen a su obra madrugando para robar; el desierto es su mantenimiento y de sus hijos.

6 Ж ънат фуража в нивата, за да го ядат, и берат лозата на неправедника;

En el campo siegan su pasto, y los impíos vendimian la viña ajena.

7 ц яла нощ лежат голи, без дрехи, и нямат завивка в студа;

Al desnudo hacen dormir sin ropa, y que en el frío no tenga cobertura.

8 и змокрят се от планинските дъждове и прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

De la inundación de los montes fueron humedecidos, y abrazan las peñas sin tener en qué cubrirse.

9 Д руги грабват сирачето от съседите и вземат залог от сиромаха.

Quitan el pecho a los huérfanos, y de sobre el pobre toman la prenda.

10 Г оли, тези ходят крадешком без дреха, и гладни носят сноповете;

Al desnudo hacen andar sin vestido, y a los hambrientos quitan las gavillas.

11 и зстискват дървено масло в техните огради, тъпчат линовете им, а остават жадни.

De dentro de sus paredes exprimen el aceite, pisan los lagares, y mueren de sed.

12 У миращите охкат из града и душата на ранените вика; но пак Бог не гледа това безумие. Слово срещу противниците на светлината

De la ciudad claman los hombres, y las almas muertas dan voces, pero Dios no puso estorbo.

13 Д руги са от противниците на светлината; не знаят пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ.

Ellos son entre los rebeldes a la luz, nunca conocieron sus caminos, ni estuvieron en sus veredas.

14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, а нощем е като крадец.

A la luz se levanta el homicida, mata al pobre y al necesitado, y de noche es como ladrón.

15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, като казва: Око няма да ме види; и променя лицето си.

El ojo del adúltero está aguardando la noche, diciendo: No me verá nadie; y esconde su rostro.

16 В тъмнината пробиват къщи; те се затварят през деня, светлина не познават.

En las tinieblas minan las casas, que de día para sí señalaron; no conocen la luz.

17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; понеже познават ужасите на мрачната сянка.

Porque la mañana es a todos ellos como sombra de muerte; si son conocidos, terrores de sombra de muerte los toman.

18 Б ързо се отвличат по лицето на водата; делът им е проклет на земята; не се обръщат вече към пътя за лозята.

Son livianos sobre las aguas; su porción es maldita en la tierra; nunca vienen por el camino de las viñas.

19 К акто сушата и топлината поглъщат водата от снега, така и преизподнята - грешните.

La sequía y el calor arrebatan las aguas de la nieve; y el Seol a los pecadores.

20 М айчината утроба ще ги забрави; червеят ще има сладко ястие в тях; няма вече да си спомнят за тях; и неправдата ще се строши като дърво.

El Misericordioso se olvidará de ellos; de ellos sentirán los gusanos dulzura; nunca más habrá de ellos memoria, y como un árbol será quebrantada la iniquidad.

21 П оглъщат неплодната, която не ражда; и на вдовицата не правят добро.

A la mujer estéril que no concebía, afligió; y a la viuda nunca hizo bien.

22 В лачат и мощните със силата си; те стават и никой не е в безопасност през живота си.

Mas a los violentos adelantó con su poder; se levantó, y no fió a nadie en la vida.

23 Б ог им дава безопасност и те се успокояват с нея. Но очите Му са върху пътищата им.

Si algunos le dieron a crédito, y se afirmó en ellos; sus ojos tuvo puestos sobre los caminos de ellos.

24 В ъздигнаха се за малко и ето че ги няма! Снишават се; и както всички други, си отиват и се прекършват, както главите на класовете.

Fueron ensalzados por un poco, y desaparecieron, y son abatidos como cada cual; serán encerrados, y cortados como cabezas de espigas.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец и ще превърне в нищо думите ми?

Y si no es así, ¿quién me desmentirá ahora, o reducirá a nada mis palabras?