1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести.

¶ Y juntando a sus doce discípulos, les dio virtud y potestad sobre todos los demonios, y que sanaran enfermedades.

2 И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

Y los envió a que predicaran el Reino de Dios, y que sanaran a los enfermos.

3 И сус им каза: Не вземайте нищо за път - нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи.

Y les dice: No toméis nada para el camino, ni báculo, ni alforja, ni pan, ni dinero; ni tengáis dos vestidos.

4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път.

Y en cualquier casa en que entréis, quedad allí, y de allí salid.

5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях.

Y todos los que no os recibieren, saliéndoos de aquella ciudad, aun el polvo sacudid de vuestros pies en testimonio contra ellos.

6 И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде.

Y saliendo, rodeaban por todas las aldeas, anunciando el Evangelio, y sanando por todas partes.

7 А четвъртовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;

Y oyó Herodes el tetrarca todas las cosas que hacía; y estaba en duda, porque decían algunos: Juan ha resucitado de los muertos;

8 д руги пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

Y otros: Elías ha aparecido; y otros: Algún profeta de los antiguos ha resucitado.

9 И Ирод каза: Йоан аз обезглавих; но Кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види. Нахранването на пет хиляди души

Y dijo Herodes: A Juan yo degollé: ¿quién pues será éste, de quien yo oigo tales cosas? Y procuraba verle.

10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исус всичко, което бяха извършили; и Той ги отведе и се оттегли насаме в уединено място близо до един град, наречен Витсаида.

¶ Y vueltos los apóstoles, le contaron todas las cosas que habían hecho. Y tomándolos, se retiró aparte a un lugar desierto de la ciudad que se llama Betsaida.

11 А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.

Y cuando lo entendió el pueblo, le siguió; y él los recibió, y les hablaba del Reino de Dios, y sanó a los que tenían necesidad de cura.

12 И когато денят започна да преваля, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множеството, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място.

Y el día había comenzado a declinar; y acercándose los doce, le dijeron: Despide a la multitud, para que yendo a las aldeas y heredades de alrededor, procedan a alojarse y hallen viandas; porque aquí estamos en lugar desierto.

13 Н о Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те отвърнаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен да отидем и да купим храна за всички тези хора?

Y les dice: Dadles vosotros de comer. Y dijeron ellos: No tenemos más que cinco panes y dos pescados, si no vamos nosotros a comprar viandas para toda esta multitud.

14 ( Защото имаше около пет хиляди мъже.) И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

Y eran como cinco mil hombres. Entonces dijo a sus discípulos: Hacedlos sentar en grupos, de cincuenta en cincuenta.

15 Т е направиха така и накараха всички да насядат.

Y así lo hicieron, haciéndolos sentar a todos.

16 А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

Y tomando los cinco panes y los dos pescados, mirando al cielo los bendijo, y partió, y dio a sus discípulos para que los pusieran delante de la multitud.

17 И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха останалите им къшеи - дванадесет коша. Петър изповядва кой е Исус

Y comieron todos, y se saciaron; y alzaron lo que les sobró, doce cestos de pedazos.

18 И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита ги: Според както говорят хората, Кой съм Аз?

¶ Y aconteció que estando él solo orando, estaban con él los discípulos; y les preguntó diciendo: ¿Quién dice el pueblo que soy?

19 А те отговориха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други - Илия; трети пък - че един от старовременните пророци е възкръснал.

Y ellos respondieron, y dijeron: Juan el Bautista; y otros, Elías; y otros, que algún profeta de los antiguos ha resucitado.

20 Т огава им каза: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник.

Y les dijo: ¿Y vosotros, quién decís que soy? Entonces respondiendo Simón Pedro, dijo: El Cristo de Dios.

21 А Той им заръча и заповяда да не говорят с никого за това, като каза:

Mas él, conminándolos, mandó que a nadie dijeran esto;

22 Ч овешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен. Следване на Исус Христос

diciendo: Es necesario que el Hijo del hombre padezca muchas cosas, y sea desechado de los ancianos, y de los príncipes de los sacerdotes, y de los escribas, y que sea muerto, y resucite al tercer día.

23 К аза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

Y decía a todos: Si alguno quiere venir en pos de mí, niéguese a sí mismo, y tome su madero cada día, y sígame.

24 З ащото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

Porque cualquiera que quisiere salvar su alma, la perderá; y cualquiera que perdiere su alma por causa de mí, éste la salvará.

25 П онеже каква полза за човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

Porque ¿qué aprovecha al hombre, si ganare todo el mundo, habiéndose destruido a sí mismo, o habiendo sido perdido?

26 З ащото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.

Porque el que se avergonzare de mí y de mis palabras, de este tal, el Hijo del hombre se avergonzará cuando venga en su gloria, y del Padre, y de los santos ángeles.

27 А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство. Преображение

Y os digo en verdad, que hay algunos de los que están aquí, que no gustarán la muerte, hasta que vean el Reino de Dios.

28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.

¶ Y aconteció como ocho días después de estas palabras, que tomó a Pedro y a Juan y a Jacobo, y subió al monte a orar.

29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо.

Y entre tanto que oraba, la apariencia de su rostro se hizo otra, y su vestido blanco y resplandeciente.

30 И , ето, двама мъже говореха с Него; те бяха Моисей и Илия,

Y he aquí dos varones que hablaban con él, los cuales eran Moisés y Elías;

31 к оито се явиха в слава и говориха за смъртта Му, с която Му предстоеше да завърши живота Си в Йерусалим.

que aparecieron en majestad, y hablaban de su salida, la cual había de cumplir en Jerusalén.

32 А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

Y Pedro y los que estaban con él, estaban cargados de sueño; y cuando despertaron, vieron su majestad, y a aquellos dos varones que estaban con él.

33 И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Исус: Наставнико, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: за Теб една, за Моисей една и една за Илия, без да знае какво казва.

Y aconteció, que apartándose ellos de él, Pedro dice a Jesús: Maestro, bien es que nos quedemos aquí; y hagamos tres tabernáculos: uno para ti, y uno para Moisés, y uno para Elías; no sabiendo lo que decía.

34 А докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се изплашиха, като влязоха в облака.

Y estando él hablando esto, vino una nube que los cubrió; y tuvieron temor entrando ellos en la nube.

35 И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят Син, Моят Избраник; Него слушайте.

Y vino una voz de la nube, que decía: Este es mi Hijo amado; a El oíd.

36 И когато престана гласът, Исус остана сам. И те замълчаха и през онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели. Изцелението на бесноватия младеж

Y pasada aquella voz, Jesús fue hallado solo; y ellos callaron, y por aquellos días no dijeron nada a nadie de lo que habían visto.

37 А на следващия ден, когато слязоха от планината, посрещна Го голямо множество.

¶ Y aconteció al día siguiente, apartándose ellos del monte, gran multitud les salió al encuentro.

38 И , ето, един човек от множеството извика: Учителю, моля Ти се, погледни милостиво на сина ми, защото ми е единствено дете.

Y he aquí, un hombre de la multitud clamó, diciendo: Maestro, te ruego que veas a mi hijo; que es el único que tengo;

39 И , ето, прихваща го някакъв дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го разтерзава, едва го напуска.

y he aquí un espíritu le toma, y de repente da voces; y le despedaza y hace echar espuma, y apenas se aparta de él quebrantándole.

40 П омолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

Y rogué a tus discípulos que le echaran fuera, y no pudieron.

41 И сус отговори: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.

Y respondiendo Jesús, dice: ¡Oh generación infiel y perversa! ¿Hasta cuándo tengo que estar con vosotros, y os sufriré? Trae tu hijo acá.

42 И още докато се приближаваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му.

Y mientras se acercaba, el demonio le derribó y despedazó; pero Jesús increpó al espíritu inmundo, y sanó al muchacho, y se lo volvió a su padre.

43 И всички се удивляваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на това, което правеше, Той каза на учениците Си: Предсказание за съда

¶ Y todos estaban fuera de sí de la grandeza de Dios. Y maravillándose todos de todas las cosas que hacía, dijo a sus discípulos:

44 В ложете в ушите си тези думи: Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

Poned vosotros en vuestros oídos estas palabras; porque ha de acontecer que el Hijo del hombre será entregado en manos de hombres.

45 Н о те не разбраха смисъла на тези думи; те бяха скрити от тях, за да не ги разберат; а се бояха да Го попитат за тези думи. Спорът между учениците за първенство

Mas ellos no entendían esta palabra, y les era encubierta para que no la entendieran; y temían preguntarle sobre ella.

46 И между тях възникна пререкание кой от тях ще бъде най-големият.

Entonces entraron en disputa, cuál de ellos sería el mayor.

47 А Исус, като прозря мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза:

Mas Jesús, viendo los pensamientos del corazón de ellos, tomó un niño, y le puso junto a sí,

48 К ойто приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил; защото, който е най-малък между всички вас, той е най-голям. "Който не е против вас, е на ваша страна"

Y les dice: Cualquiera que recibiere este niño en mi nombre, a mí me recibe; y cualquiera que me recibiere a mí, recibe al que me envió; porque el que fuere el menor entre todos vosotros, éste será grande.

49 А Йоан се обърна към Него и каза: Наставнико, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не върви с нас.

Entonces respondiendo Juan, dijo: Maestro, hemos visto a uno que echaba fuera demonios en tu nombre; y se lo prohibimos, porque no te sigue con nosotros.

50 А Исус му каза: Не му забранявайте; защото, който не е против вас, е на ваша страна. На път за Йерусалим. Негостоприемството на самаряните

Jesús le dijo: No se lo prohibáis; porque el que no es contra nosotros, por nosotros es.

51 И когато се навършваха дните да бъде взет от света, Той тръгна по пътя към Йерусалим.

¶ Y aconteció que, como se cumplió el tiempo en que había de ser recibido arriba, él afirmó su rostro para ir a Jerusalén.

52 И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят стая за Него.

Y envió mensajeros delante de sí, los cuales fueron y entraron en una ciudad de los samaritanos, para hacerle preparativos.

53 Н о там не Го приеха, защото имаше вид на пътник за Йерусалим.

Mas no le recibieron, porque su rostro era como de alguien que iba a Jerusalén.

54 К ато видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както направи и Илия?

Y viendo esto sus discípulos Jacobo y Juan, dijeron: Señor, ¿quieres que mandemos que descienda fuego del cielo, y los consuma, como hizo Elías?

55 А Той се обърна и ги смъмра и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси.

Entonces volviéndose él, los reprendió, diciendo: Vosotros no sabéis de qué espíritu sois;

56 И отидоха в друго село. Какви трябва да са последователите на Исус Христос

porque el Hijo del hombre no ha venido para perder las almas de los hombres, sino para salvarlas. Y se fueron a otra aldea.

57 А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Ще Те следвам, където и да идеш.

¶ Y aconteció que yendo ellos, uno le dijo en el camino: Señor, te seguiré dondequiera que fueres.

58 И сус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.

Y le dijo Jesús: Las zorras tienen cuevas, y las aves de los cielos nidos; mas el Hijo del hombre no tiene dónde recline la cabeza.

59 А на друг каза: Върви след Мен. А той отвърна: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

Y dijo a otro: Sígueme. Y él dijo: Señor, déjame que primero vaya y entierre a mi padre.

60 Н о Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти иди и прогласявай Божието царство.

Y Jesús le dijo: Deja que los muertos entierren a sus muertos; y tú, ve, y anuncia el Reino de Dios.

61 А друг каза: Ще дойда след Тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

Entonces también dijo otro: Te seguiré, Señor; mas déjame que me despida primero de los que están en mi casa.

62 А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.

Y Jesús le dijo: Ninguno que poniendo su mano al arado mirare atrás, es hábil para el Reino de Dios.