1 ( По слав. 129.) Песен на възкачванията. От дълбочините викам към Тебе, Господи.

De lo profundo te llamo, oh SEÑOR.

2 Г осподи, послушай гласа ми; нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбата ми.

Señor, oye mi voz; estén atentos tus oídos a la voz de mi oración.

3 А ко би забелязвал беззаконията, Господи, то кой, Господи, би могъл да устои?

JAH, si retuvieres a las iniquidades, ¿Señor quién persistirá?

4 П ри Теб обаче има прощение, за да се боят от Тебе.

Por lo cual hay perdón cerca de ti, para que seas temido.

5 Ч акам Господа, душата ми чака и на словото Му уповавам.

¶ Esperé yo al SEÑOR, esperó mi alma; a su palabra he esperado.

6 Д ушата ми очаква Господа повече от онези, които очакват зората. Да! Повече от очакващите зората.

Mi alma esperó al SEÑOR más que los centinelas esperan a la mañana, más que los centinelas a la mañana.

7 Н ека Израел се надява на Господа; защото у Господа е милостта и у Него е пълното изкупление;

Espere Israel al SEÑOR; porque con el SEÑOR hay misericordia; y abundante redención cerca de él.

8 и Той ще изкупи Израел от всичките му беззакония.

Y él rescatará a Israel de todas sus iniquidades.