1 ( По слав. 129.) Песен на възкачванията. От дълбочините викам към Тебе, Господи.

(129-1) ^^Песнь восхождения.^^ Из глубины взываю к Тебе, Господи.

2 Г осподи, послушай гласа ми; нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбата ми.

(129-2) Господи! услышь голос мой. Да будут уши Твои внимательны к голосу молений моих.

3 А ко би забелязвал беззаконията, Господи, то кой, Господи, би могъл да устои?

(129-3) Если Ты, Господи, будешь замечать беззакония, --Господи! кто устоит?

4 П ри Теб обаче има прощение, за да се боят от Тебе.

(129-4) Но у Тебя прощение, да благоговеют пред Тобою.

5 Ч акам Господа, душата ми чака и на словото Му уповавам.

(129-5) Надеюсь на Господа, надеется душа моя; на слово Его уповаю.

6 Д ушата ми очаква Господа повече от онези, които очакват зората. Да! Повече от очакващите зората.

(129-6) Душа моя ожидает Господа более, нежели стражи--утра, более, нежели стражи--утра.

7 Н ека Израел се надява на Господа; защото у Господа е милостта и у Него е пълното изкупление;

(129-7) Да уповает Израиль на Господа, ибо у Господа милость и многое у Него избавление,

8 и Той ще изкупи Израел от всичките му беззакония.

(129-8) и Он избавит Израиля от всех беззаконий его.