1 З атова, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;
Посему, имея по милости такое служение, мы не унываем;
2 н о се отрекохме от тайни и срамни дела и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.
но, отвергнув скрытные постыдные, не прибегая к хитрости и не искажая слова Божия, а открывая истину, представляем себя совести всякого человека пред Богом.
3 Н о ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тези, които погиват -
Если же и закрыто благовествование наше, то закрыто для погибающих,
4 з а тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога.
для неверующих, у которых бог века сего ослепил умы, чтобы для них не воссиял свет благовествования о славе Христа, Который есть образ Бога невидимого.
5 ( Защото ние не проповядваме себе си, а Христос Исус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исус.)
Ибо мы не себя проповедуем, но Христа Иисуса, Господа; а мы--рабы ваши для Иисуса,
6 П онеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос.
потому что Бог, повелевший из тьмы воссиять свету, озарил наши сердца, дабы просветить познанием славы Божией в лице Иисуса Христа.
7 А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
Но сокровище сие мы носим в глиняных сосудах, чтобы преизбыточная сила была Богу, а не нам.
8 У гнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;
Мы отовсюду притесняемы, но не стеснены; мы в отчаянных обстоятельствах, но не отчаиваемся;
9 г онени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени.
мы гонимы, но не оставлены; низлагаемы, но не погибаем.
10 В инаги носим в тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви в тялото ни и животът на Исус.
Всегда носим в теле мертвость Господа Иисуса, чтобы и жизнь Иисусова открылась в теле нашем.
11 З ащото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Исус, за да се яви и животът на Исус в нашата смъртна плът.
Ибо мы живые непрестанно предаемся на смерть ради Иисуса, чтобы и жизнь Иисусова открылась в смертной плоти нашей,
12 Т ака че смъртта действа в нас, а животът във вас.
так что смерть действует в нас, а жизнь в вас.
13 А като имаме същия дух на вяра, както е писано: "Повярвах, затова и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
Но, имея тот же дух веры, как написано: я веровал и потому говорил, и мы веруем, потому и говорим,
14 п онеже знаем, че Този, Който е възкресил Господ Исус, ще възкреси и нас заедно с Исус и ще ни представи заедно с вас.
зная, что Воскресивший Господа Иисуса воскресит через Иисуса и нас и поставит перед с вами.
15 З ащото всичко това е заради вас, така че благодатта, умножена чрез мнозината, които са я получили, да произведе изобилно благодарение за Божия слава.
Ибо всё для вас, дабы обилие благодати тем большую во многих произвело благодарность во славу Божию.
16 З атова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
Посему мы не унываем; но если внешний наш человек и тлеет, то внутренний со дня на день обновляется.
17 З ащото нашата бързо отминаваща лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,
Ибо кратковременное легкое страдание наше производит в безмерном преизбытке вечную славу,
18 к оито не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите - вечни.
когда мы смотрим не на видимое, но на невидимое: ибо видимое временно, а невидимое вечно.