1 С помни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

Вспомни, Господи, что над нами совершилось; призри и посмотри на поругание наше.

2 Н аследството ни мина у чужденци, къщите ни - у странници.

Наследие наше перешло к чужим, домы наши--к иноплеменным;

3 О станахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

мы сделались сиротами, без отца; матери наши--как вдовы.

4 В одата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

Воду свою пьем за серебро, дрова наши достаются нам за деньги.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

Нас погоняют в шею, мы работаем, не имеем отдыха.

6 П ротегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

Протягиваем руку к Египтянам, к Ассириянам, чтобы насытиться хлебом.

7 Б ащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

Отцы наши грешили: их уже нет, а мы несем наказание за беззакония их.

8 С луги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

Рабы господствуют над нами, и некому избавить от руки их.

9 Д обиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

С опасностью жизни от меча, в пустыне достаем хлеб себе.

10 К ожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

Кожа наша почернела, как печь, от жгучего голода.

11 И знасилваха жените в Сион, девиците - в Юдейските градове.

Жен бесчестят на Сионе, девиц--в городах Иудейских.

12 Ч рез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

Князья повешены руками их, лица старцев не уважены.

13 М ладежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

Юношей берут к жерновам, и отроки падают под ношами дров.

14 С тарейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

Старцы уже не сидят у ворот; юноши не поют.

15 П рестана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

Прекратилась радость сердца нашего; хороводы наши обратились в сетование.

16 В енецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

Упал венец с головы нашей; горе нам, что мы согрешили!

17 З атова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

От сего-то изнывает сердце наше; от сего померкли глаза наши.

18 П оради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

Оттого, что опустела гора Сион, лисицы ходят по ней.

19 Т и, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

Ты, Господи, пребываешь во веки; престол Твой--в род и род.

20 З ащо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

Для чего совсем забываешь нас, оставляешь нас на долгое время?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало -

Обрати нас к Тебе, Господи, и мы обратимся; обнови дни наши, как древле.

22 а ко не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.

Неужели Ты совсем отверг нас, прогневался на нас безмерно?