1 С лед това съобщиха на Давид, че филистимците воюват против Кеила и разграбват харманите.

И известили Давида, говоря: вот, Филистимляне напали на Кеиль и расхищают гумна.

2 З атова Давид се допита до Господа: Да ида ли да нападна тези филистимци? И Господ каза на Давид: Иди и нападни филистимците и избави Кеила.

И вопросил Давид Господа, говоря: идти ли мне, и поражу ли я этих Филистимлян? И отвечал Господь Давиду: иди, ты поразишь Филистимлян и спасешь Кеиль.

3 А мъжете, които бяха с Давид, му казаха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече, ако отидем в Кеила против филистимските войски!

Но бывшие с Давидом сказали ему: вот, мы боимся здесь в Иудее, как же нам идти в Кеиль против ополчений Филистимских?

4 З атова Давид пак се допита до Господа. И Господ му отговори: Стани и слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти.

Тогда снова вопросил Давид Господа, и отвечал ему Господь и сказал: встань и иди в Кеиль, ибо Я предам Филистимлян в руки твои.

5 Т огава Давид отиде с мъжете си в Кеила, би се с филистимците, взе добитъка им и ги порази с голямо клане. Така Давид избави Кеилските жители.

И пошел Давид с людьми своими в Кеиль, и воевал с Филистимлянами, и угнал скот их, и нанес им великое поражение, и спас Давид жителей Кеиля.

6 А когато Авиатар, Ахимелеховият син, избяга при Давид в Кеила, той отиде с ефод в ръката си.

Когда Авиафар, сын Ахимелеха, прибежал к Давиду в Кеиль, то принес с собою и ефод.

7 И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеила. А Саул каза: Бог го предаде в ръката ми. Щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен.

И донесли Саулу, что Давид пришел в Кеиль, и Саул сказал: Бог предал его в руки мои, ибо он запер себя, войдя в город с воротами и запорами.

8 З атова Саул свика целия народ на война, да слязат в Кеила и да обсадят Давид и мъжете му.

И созвал Саул весь народ на войну, чтоб идти к Кеилю, осадить Давида и людей его.

9 Н о Давид, като разбра, че Саул крои зло против него, каза на свещеника Авиатар: Донеси тук ефода.

Когда узнал Давид, что Саул задумал против него злое, сказал священнику Авиафару: принеси ефод.

10 Д авид каза още: Господи, Боже Израелев, слугата Ти със сигурност знае, че Саул възнамерява да дойде в Кеила и да съсипе града заради мене.

И сказал Давид: Господи Боже Израилев! раб Твой услышал, что Саул хочет придти в Кеиль, разорить город ради меня.

11 Щ е ме предадат ли Кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул, както слугата Ти чу? Господи, Боже Израелев, моля Ти се, кажи на слугата Си. И Господ отговори: Ще слезе.

Предадут ли меня жители Кеиля в руки его? И придет ли сюда Саул, как слышал раб Твой? Господи Боже Израилев! открой рабу Твоему. И сказал Господь: придет.

12 Т огава Давид каза: Кеилските мъже ще предадат ли мен и мъжете ми в Сауловата ръка? И Господ отговори: Ще ви предадат.

И сказал Давид: предадут ли жители Кеиля меня и людей моих в руки Саула? И сказал Господь: предадут.

13 Т огава Давид и мъжете му, около шестстотин души, се вдигнаха, излязоха от Кеила и отидоха където можаха. И съобщиха на Саул, че Давид се избавил от Кеила; затова той се отказа от плана си.

Тогда поднялся Давид и люди его, около шестисот человек, и вышли из Кеиля и ходили, где могли. Саулу же было донесено, что Давид убежал из Кеиля, и тогда он отменил поход.

14 А Давид живееше в пустинята, в недостъпни места, и пребиваваше в хълмистата част на пустинята Зиф. А Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.

Давид же пребывал в пустыне в неприступных местах и потом на горе в пустыне Зиф. Саул искал его всякий день; но Бог не предал в руки его.

15 И така Давид, като видя, че Саул беше излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в дъбравата.

И видел Давид, что Саул вышел искать души его; Давид же был в пустыне Зиф в лесу.

16 Т огава Йонатан, Сауловият син, стана и отиде при Давид в дъбравата и укрепи ръката му в Бога.

И встал Ионафан, сын Саула, и пришел к Давиду в лес, и укрепил его упованием на Бога,

17 Т ой му каза: Не бой се, защото ръката на баща ми Саул няма да те намери. Ти ще царуваш над Израел, а аз ще бъда вторият след теб. И баща ми Саул знае това.

и сказал ему: не бойся, ибо не найдет тебя рука отца моего Саула, и ты будешь царствовать над Израилем, а я буду вторым по тебе; и Саул, отец мой, знает это.

18 И те двамата сключиха завет пред Господа; и Давид остана вътре в дъбравата, а Йонатан отиде у дома си.

И заключили они между собою завет пред лицем Господа; и Давид остался в лесу, а Ионафан пошел в дом свой.

19 Т огава зифците дойдоха при Саул в Гавая и казаха: Не се ли крие Давид при нас, в недостъпни места, вътре в дъбравата, на хълма Ехел, който е на юг от Есимон?

И пришли Зифеи к Саулу в Гиву, говоря: вот, Давид скрывается у нас в неприступных местах, в лесу, на холме Гахила, что направо от Иесимона;

20 С ега, царю, слез според цялото желание на душата си да слезеш; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката ти.

итак по желанию души твоей, царь, иди; а наше дело будет предать его в руки царя.

21 С аул отвърна: Да сте благословени от Господа, защото ме пожалихте.

И сказал им Саул: благословенны вы у Господа за то, что пожалели о мне;

22 И дете, уверете се още по-точно, научете и вижте мястото, където е свърталището му, и кой го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър.

идите, удостоверьтесь еще, разведайте высмотрите место его, где будет нога его, кто видел его там, ибо мне говорят, что он очень хитер;

23 И така, вижте и разучете в кое от всичките скривалища се крие, а когато се върнете при мене със сигурно известие, ще отида с вас; и ако е в тази земя, ще го издиря измежду всичките Юдови хиляди.

и высмотрите, и разведайте о всех убежищах, в которых он скрывается, и возвратитесь ко мне с верным известием, и я пойду с вами; и если он в этой земле, я буду искать его во всех тысячах Иудиных.

24 И те станаха и отидоха в Зиф преди Саул. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, в полето на юг от Есимон.

И встали они и пошли в Зиф прежде Саула. Давид же и люди его были в пустыне Маон, на равнине, направо от Иесимона.

25 И така, Саул и мъжете му отидоха да го търсят. Но това беше известено на Давид, заради което той беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон. И Саул, като чу, впусна се след Давид в пустинята Маон.

И пошел Саул с людьми своими искать. Но Давида известили об этом, и он перешел к скале и оставался в пустыне Маон. И услышал Саул, и погнался за Давидом в пустыню Маон.

26 С аул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му от другата страна. И Давид побърза да избяга от Саул, защото Саул и мъжете му обграждаха Давид и мъжете му, за да ги хванат.

И шел Саул по одной стороне горы, а Давид с людьми своими был на другой стороне горы. И когда Давид спешил уйти от Саула, а Саул с людьми своими шел в обход Давиду и людям его, чтобы захватить их;

27 Н о при Саул дойде вестоносец и му каза: Побързай да се върнеш, защото филистимците нападнаха земята.

тогда пришел к Саулу вестник, говоря: поспешай и приходи, ибо Филистимляне напали на землю.

28 З атова Саул се върна от преследването на Давид и отиде против филистимците, заради което нарекоха онова място Села-амалекот.

И возвратился Саул от преследования Давида и пошел навстречу Филистимлянам; посему и назвали это место: Села-Гаммахлекоф.

29 След това Давид излезе оттам и отиде в недостъпните места на Ен-гади.

(24-1) И вышел Давид оттуда и жил в безопасных местах Ен-Гадди.