1 Г оспод каза още на Моисей:

И сказал Господь Моисею, говоря:

2 П освети на Мене всяко първородно същество, което се ражда между израелтяните - и човек, и животно; то е Мое.

освяти Мне каждого первенца, разверзающего всякие ложесна между сынами Израилевыми, от человека до скота: Мои они.

3 Т огава Моисей каза на народа: Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството; защото Господ ви изведе със силна ръка оттам. Никой да не яде квасно.

И сказал Моисей народу: помните сей день, в который вышли вы из Египта, из дома рабства, ибо рукою крепкою вывел вас Господь оттоле, и не ешьте квасного:

4 В ие излизате днес, в месец Авив.

сегодня выходите вы, в месяце Авиве.

5 И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетите, аморейците, евейците и йевусейците, за която се закле на бащите ти, че ще ти я даде - земя, където текат мляко и мед, тогава ще спазваш този обряд в този месец.

И когда введет тебя Господь в землю Хананеев и Хеттеев, и Аморреев, и Евеев, и Иевусеев, о которой клялся Он отцам твоим, что даст тебе землю, где течет молоко и мед, то совершай сие служение в сем месяце;

6 С едем дни ще ядеш безквасно; а седмият ден ще бъде празник на Господа.

семь дней ешь пресный хлеб, и в седьмой день--праздник Господу;

7 Б езквасно ще се яде през седемте дни; и да не се намира у тебе квас, в твоите предели.

пресный хлеб должно есть семь дней, и не должно находиться у тебя квасного хлеба, и не должно находиться у тебя квасного во всех пределах твоих.

8 И в онзи ден ще обясниш на сина си: Върша го поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет.

И объяви в день тот сыну твоему, говоря: это ради того, что Господь сделал со мною, когда я вышел из Египта.

9 Т ова ще ти бъде за белег на ръката и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото Господ те изведе победоносно от Египет.

И да будет тебе это знаком на руке твоей и памятником пред глазами твоими, дабы закон Господень был в устах твоих, ибо рукою крепкою вывел тебя Господь из Египта.

10 И така, ще пазиш тази наредба всяка година на времето ѝ.

Исполняй же устав сей в назначенное время, из года в год.

11 А когато Господ те въведѐ в Ханаанската земя, както се закле на теб и на бащите ти, и ти я дадѐ,

И когда введет тебя Господь в землю Ханаанскую, как Он клялся тебе и отцам твоим, и даст ее тебе, --

12 т огава ще отделяш за Господа всичко, което се ражда, и всяко твое първородно от животно; мъжките животни ще бъдат посветени на Господа.

отделяй Господу все, разверзающее ложесна; и все первородное из скота, какой у тебя будет, мужеского пола, --Господу,

13 А всяко първородно от осел ще откупиш с агне или яре; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пречупиш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.

а всякого из ослов, разверзающего, заменяй агнцем; а если не заменишь, выкупи его; и каждого первенца человеческого из сынов твоих выкупай.

14 П осле, като те запита синът ти: Какво е това?, ще му кажеш: Господ ни изведе победоносно от Египет, от дома на робството;

И когда после спросит тебя сын твой, говоря: что это? то скажи ему: рукою крепкою вывел нас Господь из Египта, из дома рабства;

15 п онеже, когато фараонът не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно същество в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тази причина жертвам на Господа всяко мъжко и първородно, а всеки първороден от синовете си откупувам.

ибо когда фараон упорствовал отпустить нас, Господь умертвил всех первенцев в земле Египетской, от первенца человеческого до первенца из скота, --посему я приношу в жертву Господу все, разверзающее ложесна, мужеского пола, а всякого первенца сынов моих выкупаю;

16 Т ова ще бъде белег на ръката ти и превръзка на челото ти, понеже Господ ни изведе със силна ръка от Египет.

и да будет это знаком на руке твоей и вместо повязки над глазами твоими, ибо рукою крепкою Господь вывел нас из Египта.

17 А когато фараонът пусна народа, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.

Когда же фараон отпустил народ, Бог не повел по дороге земли Филистимской, потому что она близка; ибо сказал Бог: чтобы не раскаялся народ, увидев войну, и не возвратился в Египет.

18 Н о Бог поведе народа по заобиколен път през пустинята към Червеното море. А израелтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.

И обвел Бог народ дорогою пустынною к Чермному морю. И вышли сыны Израилевы вооруженные из земли Египетской.

19 М оисей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше заклел строго израелтяните, като им каза: Бог ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми оттук.

И взял Моисей с собою кости Иосифа, ибо клятвою заклял сынов Израилевых, сказав: посетит вас Бог, и вы с собою вынесите кости мои отсюда.

20 И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам към края на пустинята.

И двинулись из Сокхофа и расположились станом в Ефаме, в конце пустыни.

21 И Господ вървеше пред тях - денем в облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, за да пътуват денем и нощем.

Господь же шел пред ними днем в столпе облачном, показывая им путь, а ночью в столпе огненном, светя им, дабы идти им и днем и ночью.

22 Т ой не отнемаше пред народа облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.

Не отлучался столп облачный днем и столп огненный ночью от лица народа.