1 Т огава Бог си спомни за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог направи вятър да мине по земята и водите престанаха.

И вспомнил Бог о Ное, и о всех зверях, и о всех скотах, (и о всех птицах, и о всех гадах пресмыкающихся,) бывших с ним в ковчеге; и навел Бог ветер на землю, и воды остановились.

2 И зворите на бездната и небесните отвори също се затвориха и дъждът от небето спря.

И закрылись источники бездны и окна небесные, и перестал дождь с неба.

3 М алко по малко водите се оттеглиха от земята и след сто и петдесет дни водите започнаха да намаляват.

Вода же постепенно возвращалась с земли, и стала убывать вода по окончании ста пятидесяти дней.

4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

И остановился ковчег в седьмом месяце, в семнадцатый день месяца, на горах Араратских.

5 В одите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

Вода постоянно убывала до десятого месяца; в первый день десятого месяца показались верхи гор.

6 П осле, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил;

По прошествии сорока дней Ной открыл сделанное им окно ковчега

7 и изпрати гарван, който, като излезе, прелиташе насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.

и выпустил ворона, который, вылетев, отлетал и прилетал, пока осушилась земля от воды.

8 Т огава Ной изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

Потом выпустил от себя голубя, чтобы видеть, сошла ли вода с лица земли,

9 Н о гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той протегна ръка и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.

но голубь не нашел места покоя для ног своих и возвратился к нему в ковчег, ибо вода была еще на поверхности всей земли; и он простер руку свою, и взял его, и принял к себе в ковчег.

10 А като изчака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

И помедлил еще семь дней других и опять выпустил голубя из ковчега.

11 И надвечер гълъбът се върна при него и, ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата по земята е спаднала.

Голубь возвратился к нему в вечернее время, и вот, свежий масличный лист во рту у него, и Ной узнал, что вода сошла с земли.

12 С лед това той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

Он помедлил еще семь дней других и выпустил голубя; и он уже не возвратился к нему.

13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.

Шестьсот первого года к первому первого месяца иссякла вода на земле; и открыл Ной кровлю ковчега и посмотрел, и вот, обсохла поверхность земли.

14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна. Излизане от ковчега

И во втором месяце, к двадцать седьмому дню месяца, земля высохла.

15 Т огава Бог говорѝ на Ной:

И сказал Бог Ною:

16 И злез от ковчега ти, жена ти, синовете ти и жените им с теб.

выйди из ковчега ты и жена твоя, и сыновья твои, и жены сынов твоих с тобою;

17 И зведи със себе си всичко живо от всяка твар, която е с тебе - птици, добитък и всички животни, които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

выведи с собою всех животных, которые с тобою, от всякой плоти, из птиц, и скотов, и всех гадов, пресмыкающихся по земле: пусть разойдутся они по земле, и пусть плодятся и размножаются на земле.

18 Н ой излезе и с него синовете му, жена му и снахите му;

И вышел Ной и сыновья его, и жена его, и жены сынов его с ним;

19 и злязоха от ковчега и всички животни, всички птици, всичко, което се движи по земята, според родовете си.

все звери, и все гады, и все птицы, все движущееся по земле, по родам своим, вышли из ковчега.

20 И Ной издигна жертвеник на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица и ги принесе за всеизгаряния на жертвеника;

И устроил Ной жертвенник Господу; и взял из всякого скота чистого и из всех птиц чистых и принес во всесожжение на жертвеннике.

21 и Господ помириса сладко благоухание. И Господ каза: Няма да проклинам вече земята заради човека, защото намеренията му са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както направих.

И обонял Господь приятное благоухание, и сказал Господь в сердце Своем: не буду больше проклинать землю за человека, потому что помышление сердца человеческого--зло от юности его; и не буду больше поражать всего живущего, как Я сделал:

22 Д окато съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да изчезнат.

впредь во все дни земли сеяние и жатва, холод и зной, лето и зима, день и ночь не прекратятся.