1 В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите:

В тот день воспела Девора и Варак, сын Авиноамов, сими словами:

2 З атова, че в Израел водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете Господа.

Израиль отмщен, народ показал рвение; прославьте Господа!

3 Ч уйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на Господа; на Господа, Израелевия Бог, ще пея хвала.

Слушайте, цари, внимайте, вельможи: я Господу, я пою, бряцаю Господу Богу Израилеву.

4 Г осподи, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода.

Когда выходил Ты, Господи, от Сеира, когда шел с поля Едомского, тогда земля тряслась, и небо капало, и облака проливали воду;

5 П ланините се разтопиха от присъствието Господне, самият Синай - от присъствието на Господа, Израелевия Бог.

горы таяли от лица Господа, даже этот Синай от лица Господа Бога Израилева.

6 В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана.

Во дни Самегара, сына Анафова, во дни Иаили, были пусты дороги, и ходившие прежде путями прямыми ходили тогда окольными дорогами.

7 П рестанаха управниците в Израел; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израел.

Не стало обитателей в селениях у Израиля, не стало, доколе не восстала я, Девора, доколе не восстала я, мать в Израиле.

8 И збраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израел?

Избрали новых богов, оттого война у ворот. Виден ли был щит и копье у сорока тысяч Израиля?

9 С ърцето ми е към началниците на Израел, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

Сердце мое к вам, начальники Израилевы, к ревнителям в народе; прославьте Господа!

10 В ие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това!

Ездящие на ослицах белых, сидящие на коврах и ходящие по дороге, пойте песнь!

11 Д алеч от кипежа на стрелците, на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на Господа, праведните дела на владичеството Му в Израел. Тогава народът Господен слезе при портите.

Среди голосов собирающих стада при колодезях, там да воспоют хвалу Господу, хвалу вождям Израиля! Тогда выступил ко вратам народ Господень.

12 С ъбуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам!

Воспряни, воспряни, Девора! воспряни, воспряни! воспой песнь! Восстань, Варак! и веди пленников твоих, сын Авиноамов!

13 Т огава направи остатък от народа да владее благородните; Господ ме направи да владея силните.

Тогда немногим из сильных подчинил Он народ; Господь подчинил мне храбрых.

14 К оито са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон - онези, които държат жезъл на повелител.

От Ефрема пришли укоренившиеся в земле Амалика; за тобою Вениамин, среди народа твоего; от Махира шли начальники, и от Завулона владеющие тростью писца.

15 И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения.

И князья Иссахаровы с Деворою, и Иссахар так же, как Варак, бросился в долину пеший. В племенах Рувимовых большое разногласие.

16 З ащо си седнал между оградите да слушаш блеенето на стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания.

Что сидишь ты между овчарнями, слушая блеяние стад? В племенах Рувимовых большое разногласие.

17 Г алаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си.

Галаад живет за Иорданом, и Дану чего бояться с кораблями? Асир сидит на берегу моря и у пристаней своих живет спокойно.

18 З авулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим - по опасните места на полето.

Завулон--народ, обрекший душу свою на смерть, и Неффалим--на высотах поля.

19 Д ойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха.

Пришли цари, сразились, тогда сразились цари Ханаанские в Фанаахе у вод Мегиддонских, но не получили нимало серебра.

20 О т небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

С неба сражались, звезды с путей своих сражались с Сисарою.

21 Р еката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя.

Поток Киссон увлек их, поток Кедумим, поток Киссон. Попирай, душа моя, силу!

22 Т огава се счупиха конските копита от стремителното тичане - стремителното тичане на силните им.

Тогда ломались копыта конские от побега, от побега сильных его.

23 К ълнете Мироз, каза ангелът Господен, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа против силните.

Прокляните Мероз, говорит Ангел Господень, прокляните, прокляните жителей его за то, что не пришли на помощь Господу, на помощь Господу с храбрыми.

24 Б лагословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена.

Да будет благословенна между женами Иаиль, жена Хевера Кенеянина, между женами в шатрах да будет благословенна!

25 В ода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша.

Воды просил он: молока подала она, в чаше вельможеской принесла молока лучшего.

26 Р ъката си протегна към кола и десницата си - към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му.

руку свою протянула к колу, а правую свою к молоту работников; ударила Сисару, поразила голову его, разбила и пронзила висок его.

27 В краката ѝ се повали, падна; простря се; в краката ѝ се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв.

К ногам ее склонился, пал и лежал, к ногам ее склонился, пал; где склонился, там и пал сраженный.

28 С исаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

В окно выглядывает и вопит мать Сисарина сквозь решетку: что долго не идет конница его, что медлят колеса колесниц его?

29 М ъдрите нейни придворни жени ѝ отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си:

Умные из ее женщин отвечают ей, и сама она отвечает на слова свои:

30 Н е са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените.

верно, они нашли, делят добычу, по девице, по две девицы на каждого воина, в добычу полученная разноцветная Сисаре, полученная в добычу разноцветная одежда, вышитая с обеих сторон, снятая с плеч пленника.

31 Т ака да погинат всички твои врагове, Господи; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години.

Так да погибнут все враги Твои, Господи! Любящие же Его как солнце, восходящее во всей силе своей! --И покоилась земля сорок лет.