1 Т огава Бог си спомни за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог направи вятър да мине по земята и водите престанаха.

God remembered Noah, all the animals, and all the livestock that were with him in the ship; and God made a wind to pass over the earth. The waters subsided.

2 И зворите на бездната и небесните отвори също се затвориха и дъждът от небето спря.

The deep’s fountains and the sky’s windows were also stopped, and the rain from the sky was restrained.

3 М алко по малко водите се оттеглиха от земята и след сто и петдесет дни водите започнаха да намаляват.

The waters continually receded from the earth. After the end of one hundred fifty days the waters decreased.

4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

The ship rested in the seventh month, on the seventeenth day of the month, on Ararat’s mountains.

5 В одите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

The waters receded continually until the tenth month. In the tenth month, on the first day of the month, the tops of the mountains were visible.

6 П осле, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил;

At the end of forty days, Noah opened the window of the ship which he had made,

7 и изпрати гарван, който, като излезе, прелиташе насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.

and he sent out a raven. It went back and forth, until the waters were dried up from the earth.

8 Т огава Ной изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

He himself sent out a dove to see if the waters were abated from the surface of the ground,

9 Н о гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той протегна ръка и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.

but the dove found no place to rest her foot, and she returned to him into the ship, for the waters were on the surface of the whole earth. He put out his hand, and took her, and brought her to him into the ship.

10 А като изчака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

He waited yet another seven days; and again he sent the dove out of the ship.

11 И надвечер гълъбът се върна при него и, ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата по земята е спаднала.

The dove came back to him at evening and, behold, in her mouth was a freshly plucked olive leaf. So Noah knew that the waters were abated from the earth.

12 С лед това той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

He waited yet another seven days, and sent out the dove; and she didn’t return to him anymore.

13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.

In the six hundred first year, in the first month, the first day of the month, the waters were dried up from the earth. Noah removed the covering of the ship, and looked. He saw that the surface of the ground was dried.

14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна. Излизане от ковчега

In the second month, on the twenty-seventh day of the month, the earth was dry.

15 Т огава Бог говорѝ на Ной:

God spoke to Noah, saying,

16 И злез от ковчега ти, жена ти, синовете ти и жените им с теб.

“Go out of the ship, you, and your wife, and your sons, and your sons’ wives with you.

17 И зведи със себе си всичко живо от всяка твар, която е с тебе - птици, добитък и всички животни, които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

Bring out with you every living thing that is with you of all flesh, including birds, livestock, and every creeping thing that creeps on the earth, that they may breed abundantly in the earth, and be fruitful, and multiply on the earth.”

18 Н ой излезе и с него синовете му, жена му и снахите му;

Noah went out, with his sons, his wife, and his sons’ wives with him.

19 и злязоха от ковчега и всички животни, всички птици, всичко, което се движи по земята, според родовете си.

Every animal, every creeping thing, and every bird, whatever moves on the earth, after their families, went out of the ship.

20 И Ной издигна жертвеник на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица и ги принесе за всеизгаряния на жертвеника;

Noah built an altar to Yahweh, and took of every clean animal, and of every clean bird, and offered burnt offerings on the altar.

21 и Господ помириса сладко благоухание. И Господ каза: Няма да проклинам вече земята заради човека, защото намеренията му са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както направих.

Yahweh smelled the pleasant aroma. Yahweh said in his heart, “I will not again curse the ground any more for man’s sake because the imagination of man’s heart is evil from his youth. I will never again strike every living thing, as I have done.

22 Д окато съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да изчезнат.

While the earth remains, seed time and harvest, and cold and heat, and summer and winter, and day and night will not cease.”