1 С авската царица, като слушаше, че Соломон се прочува, дойде в Йерусалим да опита Соломон с трудни за нея въпроси; дойде с много голяма свита, с камили, натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломон, говорѝ с него за всичко, което имаше на сърцето си.

When the queen of Sheba heard of the fame of Solomon, she came to prove Solomon with hard questions at Jerusalem, with a very great train, and camels that bore spices, and gold in abundance, and precious stones: and when she had come to Solomon, she talked with him of all that was in her heart.

2 С оломон отговори на всичките ѝ въпроси; нямаше нищо скрито за него, което да не можа̀ да ѝ обясни.

Solomon told her all her questions; and there was not anything hidden from Solomon which he didn’t tell her.

3 А като видя Савската царица мъдростта на Соломон и къщата, която беше построил,

When the queen of Sheba had seen the wisdom of Solomon, and the house that he had built,

4 я стията на трапезата му, сядането на слугите му и прислужването на служителите му, и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

and the food of his table, and the sitting of his servants, and the attendance of his ministers, and their clothing, his cup bearers also, and their clothing, and his ascent by which he went up to Yahweh’s house; there was no more spirit in her.

5 Т я каза на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

She said to the king, “It was a true report that I heard in my own land of your acts, and of your wisdom.

6 А з не вярвах на думите им, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

However I didn’t believe their words, until I came, and my eyes had seen it; and behold, the half of the greatness of your wisdom was not told me: you exceed the fame that I heard.

7 Ч естити мъжете ти и честити тези твои слуги, които стоят винаги пред теб и слушат мъдростта ти.

Happy are your men, and happy are these your servants, who stand continually before you, and hear your wisdom.

8 Д а бъде благословен Господ, твоят Бог, Който има̀ благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа, твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израел, за да го утвърди довека, затова те е поставил над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

Blessed be Yahweh your God, who delighted in you, to set you on his throne, to be king for Yahweh your God: because your God loved Israel, to establish them forever, therefore made he you king over them, to do justice and righteousness.”

9 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито Савската царица даде на цар Соломон.

She gave the king one hundred and twenty talents of gold, and spices in great abundance, and precious stones: neither was there any such spice as the queen of Sheba gave to king Solomon.

10 ( Още и Хирамовите и Соломоновите слуги, които доставяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета, и скъпоценни камъни.

The servants also of Huram, and the servants of Solomon, who brought gold from Ophir, brought algum trees and precious stones.

11 А от алмуговите дървета царят направи подпорки за Господния дом и за царската къща, също и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха виждани дотогава в Юдейската земя.)

The king made of the algum trees terraces for Yahweh’s house, and for the king’s house, and harps and stringed instruments for the singers: and there were none like these seen before in the land of Judah.

12 И цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И така, тя се върна със слугите си и си отиде в своята земя. Богатството, мъдростта и смъртта на Соломон

King Solomon gave to the queen of Sheba all her desire, whatever she asked, besides that which she had brought to the king. So she turned, and went to her own land, she and her servants.

13 А теглото на златото, което идваше при Соломон всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

Now the weight of gold that came to Solomon in one year was six hundred and sixty-six talents of gold,

14 о свен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всички арабски царе и от управителите на страната, които донасяха на Соломон злато и сребро.

besides that which the traders and merchants brought: and all the kings of Arabia and the governors of the country brought gold and silver to Solomon.

15 Ц ар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикъла злато бяха похарчени за всеки щит;

King Solomon made two hundred bucklers of beaten gold; six hundred shekels of beaten gold went to one buckler.

16 и триста по-малки щита от ковано злато; три фунта злато бе похарчено за всеки по-малък щит; и царят ги положи в къщата от ливанско дърво.

He made three hundred shields of beaten gold; three hundred shekels of gold went to one shield: and the king put them in the house of the forest of Lebanon.

17 Ц арят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

Moreover the king made a great throne of ivory, and overlaid it with pure gold.

18 П рестолът имаше шест стъпала и едно златно подножие, закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва, които стояха край облегалките.

And there were six steps to the throne, with a footstool of gold, which were fastened to the throne, and stays on either side by the place of the seat, and two lions standing beside the stays.

19 А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не е било направено в никое царство.

Twelve lions stood there on the one side and on the other on the six steps: there was nothing like it made in any kingdom.

20 В сички съдове за пиене на цар Соломон бяха златни, както и всички съдове в къщата от ливанско дърво - от чисто злато; нито един не беше от сребро; среброто се смяташе за нищо в Соломоновите дни.

All king Solomon’s drinking vessels were of gold, and all the vessels of the house of the forest of Lebanon were of pure gold: silver was nothing accounted of in the days of Solomon.

21 З ащото царят имаше заедно с Хирамовите слуги кораби като онези, които отиваха в Тарсис; веднъж на три години тези тарсийски кораби идваха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

For the king had ships that went to Tarshish with the servants of Huram; once every three years came the ships of Tarshish, bringing gold, and silver, ivory, and apes, and peacocks.

22 Т ака цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост.

So king Solomon exceeded all the kings of the earth in riches and wisdom.

23 И всички царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог беше вложил в сърцето му.

All the kings of the earth sought the presence of Solomon, to hear his wisdom, which God had put in his heart.

24 И всяка година му донасяха, всеки от подаръка си, сребърни и златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мулета.

They brought every man his tribute, vessels of silver, and vessels of gold, and clothing, armor, and spices, horses, and mules, a rate year by year.

25 С оломон имаше също четири хиляди обора за коне и колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Йерусалим.

Solomon had four thousand stalls for horses and chariots, and twelve thousand horsemen, that he stationed in the chariot cities, and with the king at Jerusalem.

26 Т ой владееше над всички царе от реката Ефрат до Филистимската земя и до границите на Египет.

He ruled over all the kings from the River even to the land of the Philistines, and to the border of Egypt.

27 Ц арят направи среброто да бъде изобилно в Йерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

The king made silver to be in Jerusalem as stones, and he made cedars to be as the sycamore trees that are in the lowland, for abundance.

28 И докарваха коне за Соломон от Египет и от всички страни.

They brought horses for Solomon out of Egypt, and out of all lands.

29 А останалите дела на Соломон, първите и последните, не са ли записани в Книгата на пророк Натан и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на ясновидеца Идо, които изрече против Еровоам, Наватовия син?

Now the rest of the acts of Solomon, first and last, aren’t they written in the history of Nathan the prophet, and in the prophecy of Ahijah the Shilonite, and in the visions of Iddo the seer concerning Jeroboam the son of Nebat?

30 С оломон царува̀ в Йерусалим над целия Израел четиридесет години.

Solomon reigned in Jerusalem over all Israel forty years.

31 Т ака Соломон заспа с бащите си и беше погребан в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Ровоам.

Solomon slept with his fathers, and he was buried in his father David’s city: and Rehoboam his son reigned in his place.