1 Н е завиждай на злите хора, нито пожелавай да си с тях,

Don’t be envious of evil men; neither desire to be with them:

2 з ащото сърцето им размишлява за насилие и устните им говорят за пакост. Значение на мъдростта

for their hearts plot violence, and their lips talk about mischief.

3 С мъдрост се гради къща и с разум се утвърждава,

Through wisdom a house is built; by understanding it is established;

4 и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства.

by knowledge the rooms are filled with all rare and beautiful treasure.

5 М ъдрият човек е силен и човек със знание се укрепява в сила,

A wise man has great power; and a knowledgeable man increases strength;

6 з ащото с мъдър съвет ще водиш войната си и чрез множеството съветници ще дойде избавлението.

for by wise guidance you wage your war; and victory is in many advisors.

7 М ъдростта е непостижима за безумния, той не отваря устата си в портата.

Wisdom is too high for a fool: he doesn’t open his mouth in the gate.

8 К ойто намисля да прави зло, ще се нарече пакостлив човек;

One who plots to do evil will be called a schemer.

9 п омислянето на такова безумие е грях и присмивателят е мерзост за хората.

The schemes of folly are sin. The mocker is detested by men.

10 А ко покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка.

If you falter in the time of trouble, your strength is small.

11 И збавяй онези, които се влачат на смърт, и гледай да задържиш онези, които политат към клане.

Rescue those who are being led away to death! Indeed, hold back those who are staggering to the slaughter!

12 А ко кажеш: Ето, ние не знаехме това!, то Онзи, Който претегля сърцата, не разбира ли? Онзи, Който пази душата ти, не знае ли и няма ли да въздаде на всеки според делата му?

If you say, “Behold, we didn’t know this”; doesn’t he who weighs the hearts consider it? He who keeps your soul, doesn’t he know it? Shall he not render to every man according to his work?

13 С ине мой, яж мед, защото е добър, и медена пита, защото е сладка в устата ти.

My son, eat honey, for it is good; the droppings of the honeycomb, which are sweet to your taste:

14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, ако си я намерил; и има бъдеще, и надеждата ти няма да загине.

so you shall know wisdom to be to your soul; if you have found it, then there will be a reward, your hope will not be cut off.

15 Н е поставяй засада, о, нечестиви човече, против жилището на праведния. Не разваляй мястото му за почивка.

Don’t lay in wait, wicked man, against the habitation of the righteous. Don’t destroy his resting place:

16 З ащото праведният, ако седем пъти пада, пак става, докато нечестивите се препъват в злото.

for a righteous man falls seven times, and rises up again; but the wicked are overthrown by calamity.

17 Н е се радвай, когато падне неприятелят ти, и да не се весели сърцето ти, когато той се подхлъзне.

Don’t rejoice when your enemy falls. Don’t let your heart be glad when he is overthrown;

18 Д а не би да съгледа Господ и това да Му се види зло, и Той да оттегли гнева Си от него.

lest Yahweh see it, and it displease him, and he turn away his wrath from him.

19 Н е се раздразвай поради злодеите, нито завиждай на нечестивите,

Don’t fret yourself because of evildoers; neither be envious of the wicked:

20 з ащото злите няма да имат бъдеще; светилникът на нечестивите ще изгасне.

for there will be no reward to the evil man; and the lamp of the wicked shall be snuffed out.

21 С ине мой, бой се от Господа и от царя и не се събирай с непостоянните,

My son, fear Yahweh and the king. Don’t join those who are rebellious:

22 з ащото бедствие ще се издигне против тях внезапно и кой знае какво наказание ще им бъде наложено и от двамата?

for their calamity will rise suddenly; the destruction from them both—who knows?

23 И тези са изречения на мъдрите: Лицеприятие в съд не е добро.

These also are sayings of the wise. To show partiality in judgment is not good.

24 К ойто казва на нечестивия: Праведен си, него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

He who says to the wicked, “You are righteous”; peoples shall curse him, and nations shall abhor him—

25 н о които го изобличават, към тях ще се показва благоволение и върху тях ще дойде благословение.

but it will go well with those who convict the guilty, and a rich blessing will come on them.

26 К ойто дава прав отговор, той целува в устни.

An honest answer is like a kiss on the lips.

27 Н ареди си работата навън и си я приготви на нивата, и после съгради къщата си.

Prepare your work outside, and get your fields ready. Afterwards, build your house.

28 Н е бъди свидетел против ближния си без причина, нито мами с устните си.

Don’t be a witness against your neighbor without cause. Don’t deceive with your lips.

29 Н е казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, ще въздам на човека според делата му.

Don’t say, “I will do to him as he has done to me; I will render to the man according to his work.”

30 М инах край нивата на ленивия и край лозето на нехайния човек

I went by the field of the sluggard, by the vineyard of the man void of understanding;

31 и всичко беше обрасло с тръни, коприва беше покрила повърхността му и каменната му ограда беше съборена.

Behold, it was all grown over with thorns. Its surface was covered with nettles, and its stone wall was broken down.

32 Т огава, като разгледах, размислих в сърцето си, видях и си извадих поука.

Then I saw, and considered well. I saw, and received instruction:

33 О ще малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън -

a little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to sleep;

34 и сиромашията ще дойде върху тебе като крадец и немотията - като въоръжен мъж.

so your poverty will come as a robber, and your want as an armed man.