1 Н е завиждай на злите хора, нито пожелавай да си с тях,

Nu invidia pe oamenii răi şi nu dori să fii cu ei,

2 з ащото сърцето им размишлява за насилие и устните им говорят за пакост. Значение на мъдростта

căci inima lor plăsmuieşte violenţă, iar buzele lor vorbesc despre cum să facă necaz.

3 С мъдрост се гради къща и с разум се утвърждава,

Prin înţelepciune este construită o casă şi prin pricepere este consolidată;

4 и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства.

prin cunoştinţă sunt umplute odăile ei cu tot felul de bogăţii preţioase şi plăcute.

5 М ъдрият човек е силен и човек със знание се укрепява в сила,

Un om înţelept este puternic şi cel priceput îşi măreşte puterea,

6 з ащото с мъдър съвет ще водиш войната си и чрез множеството съветници ще дойде избавлението.

căci pentru a purta un război ai nevoie de călăuzire şi pentru a avea biruinţă – de un mare număr de sfetnici.

7 М ъдростта е непостижима за безумния, той не отваря устата си в портата.

Înţelepciunea este prea înaltă pentru un prost; la poarta cetăţii el nu va avea nimic de spus.

8 К ойто намисля да прави зло, ще се нарече пакостлив човек;

Cine unelteşte să facă rău va fi numit intrigant.

9 п омислянето на такова безумие е грях и присмивателят е мерзост за хората.

Planul prostiei este păcat şi cel batjocoritor este o urâciune înaintea oamenilor.

10 А ко покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка.

Dacă te clatini în ziua necazului, mică îţi este puterea.

11 И збавяй онези, които се влачат на смърт, и гледай да задържиш онези, които политат към клане.

Salvează-i pe cei duşi la moarte şi nu te îndepărta de cei ce sunt aproape să fie măcelăriţi!

12 А ко кажеш: Ето, ние не знаехме това!, то Онзи, Който претегля сърцата, не разбира ли? Онзи, Който пази душата ти, не знае ли и няма ли да въздаде на всеки според делата му?

Dacă spui: „Ah! n-am ştiut lucrul acesta!“ crezi că nu vede Cel Ce cântăreşte inimile? Nu va cunoaşte Cel Ce veghează asupra vieţii tale şi nu va răsplăti El fiecăruia după faptele lui?

13 С ине мой, яж мед, защото е добър, и медена пита, защото е сладка в устата ти.

Fiul meu, mănâncă miere căci este bună şi mierea din fagure este dulce pentru gustul tău!

14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, ако си я намерил; и има бъдеще, и надеждата ти няма да загине.

Să ştii, de asemenea, că înţelepciunea este dulce pentru sufletul tău; dacă o găseşti, ai un viitor, iar speranţa nu-ţi va fi frântă.

15 Н е поставяй засада, о, нечестиви човече, против жилището на праведния. Не разваляй мястото му за почивка.

Răule, nu pândi locuinţa celui drept şi nu plănui distrugerea sălaşului său,

16 З ащото праведният, ако седем пъти пада, пак става, докато нечестивите се препъват в злото.

căci cel drept de şapte ori cade şi se ridică iarăşi, dar cei răi vor fi prăbuşiţi de nenorocire.

17 Н е се радвай, когато падне неприятелят ти, и да не се весели сърцето ти, когато той се подхлъзне.

Nu te bucura când cade duşmanul tău şi să nu ţi se înveselească inima când se împiedică,

18 Д а не би да съгледа Господ и това да Му се види зло, и Той да оттегли гнева Си от него.

ca nu cumva să vadă Domnul, să nu-i placă şi să-Şi întoarcă mânia de la el!

19 Н е се раздразвай поради злодеите, нито завиждай на нечестивите,

Nu te tulbura din cauza oamenilor răi şi nu fi invidios pe cei răi,

20 з ащото злите няма да имат бъдеще; светилникът на нечестивите ще изгасне.

căci cel rău nu are nici un viitor, iar candela celor răi se va stinge!

21 С ине мой, бой се от Господа и от царя и не се събирай с непостоянните,

Fiul meu, teme-te de Domnul şi de rege şi nu te însoţi cu rebelii,

22 з ащото бедствие ще се издигне против тях внезапно и кой знае какво наказание ще им бъде наложено и от двамата?

căci distrugerea lor va veni pe neaşteptate şi cine poate şti sfârşitul pe care-l vor aduce cei doi? Alte proverbe ale înţelepţilor

23 И тези са изречения на мъдрите: Лицеприятие в съд не е добро.

Următoarele sunt, şi ele, spusele înţelepţilor. Nu este bine să fii părtinitor la judecată.

24 К ойто казва на нечестивия: Праведен си, него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

Oricine spune celui vinovat: „Tu eşti nevinovat!“, va fi blestemat de popoare şi detestat de neamuri.

25 н о които го изобличават, към тях ще се показва благоволение и върху тях ще дойде благословение.

Celor ce mustră vinovăţia le va merge bine şi o mare binecuvântare va veni peste ei.

26 К ойто дава прав отговор, той целува в устни.

Un răspuns sincer este ca un sărut pe buze.

27 Н ареди си работата навън и си я приготви на нивата, и после съгради къщата си.

Termină-ţi munca de afară, pregăteşte-ţi terenul, şi după aceea, construieşte-ţi casa!

28 Н е бъди свидетел против ближния си без причина, нито мами с устните си.

Nu mărturisi fără motiv împotriva semenului tău şi nu înşela cu buzele tale.

29 Н е казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, ще въздам на човека според делата му.

Nu spune: „Îi voi face cum mi-a făcut şi el mie, îi voi răsplăti după faptele lui!“

30 М инах край нивата на ленивия и край лозето на нехайния човек

Am trecut pe lângă ogorul unui leneş şi pe lângă via unui om nechibzuit:

31 и всичко беше обрасло с тръни, коприва беше покрила повърхността му и каменната му ограда беше съборена.

era plină de spini, pământul era acoperit cu buruieni, iar zidul de piatră era prăbuşit.

32 Т огава, като разгледах, размислих в сърцето си, видях и си извадих поука.

Am luat aminte la ce am observat şi am tras învăţătură din ce am văzut:

33 О ще малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън -

să mai dormi puţin, să mai aţipeşti puţin, să mai încrucişezi puţin mâinile ca să dormi …,

34 и сиромашията ще дойде върху тебе като крадец и немотията - като въоръжен мъж.

şi sărăcia vine peste tine ca un hoţ, iar lipsa – ca un om înarmat.