1 ( По слав. 122.) Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

Către Tine îmi ridic ochii, Cel Ce locuieşti în ceruri.

2 Е то, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята - към ръката на господарката ѝ, така гледат очите ни към Господа, нашия Бог, докато се смили над нас.

Cum caută ochii slujitorilor spre mâna stăpânilor lor şi ochii slujnicei – spre mâna stăpânei ei, tot aşa şi ochii noştri caută spre Domnul, Dumnezeul nostru, până va avea milă de noi.

3 С мили се над нас, Господи, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

Ai milă de noi, Doamne, ai milă, căci suntem atât de sătui de dispreţ!

4 П ресити се душата ни от надуването на охолните и от презрението на горделивите.

Sufletul nostru s-a săturat de batjocura celor îngâmfaţi şi de dispreţul celor mândri!