1 С ключих завет с очите си; и как бих погледнал към девица?

Am încheiat un legământ cu ochii mei, să nu-mi aţintesc privirea asupra unei fecioare.

2 З ащото какъв дял се определя от Бога отгоре и какво наследство - от Всемогъщия свише?

Dar ce parte am de la Dumnezeu de sus şi moştenire de la Cel Atotputernic din înălţimi?

3 Н е е ли разорение за нечестивия и погибел за тези, които вършат беззаконие?

Oare necazul nu este pentru cel nedrept şi dezastrul pentru cei ce săvârşesc fărădelegea?

4 Н е вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Oare nu vede El căile mele şi nu numără El toţi paşii mei?

5 А ко съм ходил с лъжата и кракът ми е бързал към измама

Dacă am umblat în minciună şi paşii mei s-au grăbit să înşele,

6 ( но нека ме претеглят в прави везни, за да познае Бог непорочността ми),

atunci să mă cântărească Dumnezeu într-o cumpănă dreaptă şi-mi va cunoaşte curăţia!

7 а ко се е отклонил кракът ми от пътя и сърцето ми е последвало очите ми, и ако се е залепило петно на ръцете ми,

Dacă paşii mi s-au abătut de pe cale, dacă inima mi-a urmat ochii şi dacă mi s-au pângărit mâinile,

8 т о нека сея аз, а друг да яде, и нека бъдат изкоренени произведенията ми.

atunci alţii să mănânce ce am semănat şi roadele mele să fie smulse din rădăcini.

9 А ко се е прелъстило сърцето ми от жена и съм причаквал при вратата на съседа си,

Dacă mi-a fost atrasă inima de vreo femeie şi dacă am pândit la uşa vecinului meu,

10 т о нека моята жена мели за друг и други да се навеждат над нея;

atunci soţia mea să macine pentru altul şi alţii să se culce cu ea.

11 з ащото това би било гнусно дело и беззаконие, което да се накаже от съдиите;

Aceasta ar fi fost o nelegiuire, ar fi fost un păcat ce ar fi trebuit judecat.

12 п онеже това е огън, който изгаря до погубване и би изкоренил всичките ми плодове.

Ar fi fost un foc ce ar fi mistuit până la Nimicire, ce mi-ar fi ars până la rădăcină tot secerişul.

13 А ко съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, когато имаха спор с мене,

Dacă n-am făcut dreptate sclavului sau sclavei mele, atunci când s-au plâns împotriva mea,

14 т о какво бих сторил, когато се надигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато ме посети?

ce voi face când se va ridica Dumnezeu? Ce voi răspunde când va cerceta El?

15 О нзи, Който е създал мене в утробата, не образува ли и него? И не Същият ли ни създаде в утробата?

Cel Ce m-a făcut pe mine în pântece, nu i-a făcut şi pe ei? Oare nu Acelaşi ne-a întocmit în pântecele mamelor noastre?

16 А ко съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, или съм направил да помрачнеят очите на вдовицата,

Dacă n-am dat celui sărac ce-mi cerea sau dacă am făcut să se mâhnească ochii văduvei,

17 и ли съм изял сам залъка си, без да е яло сирачето от него

dacă mi-am mâncat pâinea de unul singur, iar cel orfan nu a mâncat din ea, –

18 ( напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата),

eu care, din tinereţe, l-am crescut ca un tată şi de când m-am născut am călăuzit pe văduvă, –

19 а ко съм гледал някого да гине от нямане на дрехи или сиромах, че няма завивка,

dacă am văzut pe cel nenorocit lipsit de haine sau pe cel nevoiaş fără îmbrăcăminte,

20 и не са ме благославяли чреслата му, като се е стоплял с вълната от овцете ми;

iar inima lui nu m-a binecuvântat atunci când l-am încălzit cu lâna oilor mele,

21 а ко съм повдигнал ръка против сирачето, като виждах, че имам помощ в портата;

dacă mi-am ridicat mâna împotriva orfanului pentru că aveam sprijinul celor de la poarta cetăţii,

22 т о да падне мишцата ми от рамото и ръката ми да се пречупи от лакътя;

atunci să-mi cadă umărul de la locul lui şi să-mi fie smulsă mâna din încheietură.

23 з ащото погибел от Бога беше ужас за мен и пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

Dar pentru că m-am temut de nenorocirile lui Dumnezeu şi îmi era frică de măreţia Sa, n-am putut face astfel de lucruri.

24 А ко съм възлагал надеждата си на злато или съм казал на чистото злато: Ти си мое упование;

Dacă mi-am pus încrederea în aur sau am zis aurului curat: «Tu îmi dai încredere!»

25 а ко съм се веселил, защото богатството ми беше голямо и защото ръката ми беше намерила изобилие;

sau dacă m-am bucurat de marea mea avere şi de bogăţia pe care mâinile mele au adunat-o,

26 а ко, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, или луната, когато ходеше в светлината си,

dacă am privit soarele în strălucirea sa sau luna mişcându-se în splendoarea ei

27 с е е увлякло тайно сърцето ми и устата ми са целували ръката ми;

şi mi s-a amăgit în taină inima, dacă mâna mea le-a dat sărutări,

28 и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, защото бих се отрекъл от Вишния Бог.

aceasta ar fi fost o nelegiuire de judecat, pentru că aş fi fost necredincios Celui Preaînalt.

29 А ко съм злорадствал в загиването на мразещия ме или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло

Dacă m-am bucurat de nenorocirea celui ce mă ura sau dacă mi-a părut bine când a venit necazul peste el,

30 ( даже не съм допуснал устата ми да съгреши, за да искам живота му с проклятие);

dacă mi-am lăsat gura să păcătuiască cerând blestem peste vieţile lor,

31 а ко хората от шатъра ми не са казали: Кой може да покаже някого, който не е бил наситен от него с месо?

dacă oamenii din cortul meu n-au zis niciodată: «Cine nu s-a săturat din carnea lui?»,

32 ( чужденецът не нощуваше вън; отварях вратата си на пътника);

– străinul însă n-a rămas în drum peste noapte şi uşa mea a fost întotdeauna deschisă călătorului, –

33 а ко съм прикривал престъпленията си, както Адам, като съм скривал беззаконието си в пазвата си,

dacă mi-am ascuns păcatele cum fac oamenii, zăvorându-mi nedreptatea în inimă

34 п онеже се боях от голямото множество и презрението на семействата ме ужасяваше, така че млъквах и не излизах от вратата

pentru că m-aş fi temut de mulţime, iar dispreţul clanurilor m-ar fi înspăimântat, tăcând şi neîndrăznind să ies afară …

35 ( О, да имаше някой да ме слуша! - Ето, виж тук подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И да имах акта, който противникът ми е написал!

Oh! De-aş găsi pe cineva să mă asculte! (Iată, îmi semnez acum apărarea! Să-mi răspundă Cel Atotputernic! Să Îşi scrie plângerea Cel Ce mă acuză.

36 Е то, на рамо щях да го нося, за венец щях да го привържа на себе си!

O voi pune pe umăr, o voi purta ca pe o coroană.

37 Щ ях да му дам отчет за стъпките си; като княз щях да се приближа към него.);

Îi voi da socoteală de toţi paşii mei, mă voi apropia de El ca un prinţ.)

38 а ко нивата ми вика против мен и браздите ѝ плачат заедно;

Dacă pământul meu a strigat împotriva mea şi dacă brazdele lui au plâns împreună,

39 а ко съм изял плода ѝ, без да платя, или съм изгасил живота на стопаните ѝ;

dacă i-am mâncat roada fără să plătesc sau dacă i-am dat la moarte pe proprietarii lui,

40 т огава да израстат тръни вместо жито и вместо ечемик - плевели. Свършиха се думите на Йов.

atunci să crească pe el spini în loc de grâu şi neghină în loc de orz!“ Cuvintele lui Iov au luat sfârşit.