1 Е то имената на синовете на Израел, които дойдоха в Египет заедно с Яков; всеки дойде със семейството си:

Now these are the names of the sons of Israel, who came into Egypt (every man and his household came with Jacob):

2 Р увим, Симеон, Левий и Юда,

Reuben, Simeon, Levi, and Judah,

3 И сахар, Завулон и Вениамин,

Issachar, Zebulun, and Benjamin,

4 Д ан и Нефталим, Гад и Асир.

Dan and Naphtali, Gad and Asher.

5 В сички, които излязоха от чреслата на Яков, бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет.

All the souls who came out of Jacob’s body were seventy souls, and Joseph was in Egypt already.

6 И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение.

Joseph died, as did all his brothers, and all that generation.

7 А потомците на Израел се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, че Египетската земя се изпълни с тях.

The children of Israel were fruitful, and increased abundantly, and multiplied, and grew exceedingly mighty; and the land was filled with them.

8 Т огава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф.

Now there arose a new king over Egypt, who didn’t know Joseph.

9 Т ой каза на народа си: Вижте, този народ, израелтяните, са по-многобройни и по-силни от нас;

He said to his people, “Behold, the people of the children of Israel are more and mightier than we.

10 н ека постъпим предвидливо спрямо тях, за да не се размножават, да не би в случай на война да се присъединят и те към неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята ни.

Come, let us deal wisely with them, lest they multiply, and it happen that when any war breaks out, they also join themselves to our enemies, and fight against us, and escape out of the land.”

11 З атова поставиха над тях разпоредници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници.

Therefore they set taskmasters over them to afflict them with their burdens. They built storage cities for Pharaoh: Pithom and Raamses.

12 Н о колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разпростираха, така че египтяните се страхуваха от израелтяните.

But the more they afflicted them, the more they multiplied and the more they spread out. They were grieved because of the children of Israel.

13 З атова египтяните караха жестоко израелтяните да работят;

The Egyptians ruthlessly made the children of Israel serve,

14 о горчаваха живота им с тежка работа да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа - всички неща, които ги караха да работят, бяха много тежки.

and they made their lives bitter with hard service, in mortar and in brick, and in all kinds of service in the field, all their service, in which they ruthlessly made them serve.

15 П ри това египетският цар заповяда на еврейските баби (от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа):

The king of Egypt spoke to the Hebrew midwives, of whom the name of the one was Shiphrah, and the name of the other Puah,

16 К огато бабувате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.

and he said, “When you perform the duty of a midwife to the Hebrew women, and see them on the birth stool; if it is a son, then you shall kill him; but if it is a daughter, then she shall live.”

17 Н о бабите се бояха от Бога и не правеха каквото им заповяда египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.

But the midwives feared God, and didn’t do what the king of Egypt commanded them, but saved the baby boys alive.

18 Т огава египетският цар повика бабите и им каза: Защо оставяте живи мъжките деца?

The king of Egypt called for the midwives, and said to them, “Why have you done this thing, and have saved the boys alive?”

19 А те отговориха на фараона: Понеже еврейките не са като египтянките, защото са пъргави и раждат, преди бабите да дойдат при тях.

The midwives said to Pharaoh, “Because the Hebrew women aren’t like the Egyptian women; for they are vigorous, and give birth before the midwife comes to them.”

20 З атова Бог беше благосклонен към бабите. А народът се размножаваше и засилваше твърде много.

God dealt well with the midwives, and the people multiplied, and grew very mighty.

21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им даде собствени семейства.

Because the midwives feared God, he gave them families.

22 Т огава фараонът заповяда на целия си народ: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.

Pharaoh commanded all his people, saying, “You shall cast every son who is born into the river, and every daughter you shall save alive.”