1 Т огава сирийският цар Венадад събра цялата си войска (а с него имаше тридесет и двама царе и коне, и колесници). Той настъпи, обсади Самария и воюваше против нея.

Ben Hadad the king of Syria gathered all his army together; and there were thirty-two kings with him, with horses and chariots. He went up and besieged Samaria, and fought against it.

2 И прати хора до Израелевия цар Ахаав в града, за да му кажат: Така казва Венадад:

He sent messengers to Ahab king of Israel, into the city, and said to him, “Thus says Ben Hadad,

3 С реброто и златото ти е мое. Също и жените ти и най-добрите от децата ти са мои.

‘Your silver and your gold is mine. Your wives also and your children, even the best, are mine.’”

4 А Израелевият цар отговори: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам.

The king of Israel answered, “It is according to your saying, my lord, O king. I am yours, and all that I have.”

5 А пратениците пак дойдоха и казаха: Така казва Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и децата си.

The messengers came again, and said, “Ben Hadad says, ‘I sent indeed to you, saying, “You shall deliver me your silver, and your gold, and your wives, and your children;

6 О баче утре по това време ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти. И всичко, което им се вижда желано, ще сложат ръка на него и ще го отнемат.

but I will send my servants to you tomorrow about this time, and they will search your house, and the houses of your servants; whatever is pleasant in your eyes, they will put it in their hand, and take it away.”’”

7 Т огава Израелевият цар повика всички старейшини в страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за зло; защото прати до мене пратеници за жените, децата, среброто и златото ми и не му казах нищо.

Then the king of Israel called all the elders of the land, and said, “Please notice how this man seeks mischief; for he sent to me for my wives, and for my children, and for my silver, and for my gold; and I didn’t deny him.”

8 А всички старейшини и целият народ му казаха: Не го слушай! Нито се съгласявай.

All the elders and all the people said to him, “Don’t listen, and don’t consent.”

9 З атова Ахаав отговори на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, каквото ти заръча на слугата си първия път, ще го направя, но това не мога да направя. И така, пратениците си отидоха и занесоха отговор.

Therefore he said to the messengers of Ben Hadad, “Tell my lord the king, ‘All that you sent for to your servant at the first I will do; but this thing I cannot do.’” The messengers departed, and brought him back the message.

10 Т огава Венадад прати отново до него да кажат: Така да ми направят боговете - да! - и повече да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за по една шепа на целия народ, който ме следва.

Ben Hadad sent to him, and said, “The gods do so to me, and more also, if the dust of Samaria will be enough for handfuls for all the people who follow me.”

11 Н о Израелевият цар отговори: Кажете му: Онзи, който опасва оръжия, нека не се хвали, както онзи, който ги разпасва.

The king of Israel answered, “Tell him, ‘Don’t let him who puts on his armor brag like he who takes it off.’”

12 А когато Венадад чу тези думи - той и царете, които бяха с него и пиеха в шатрите, каза на слугите си: Нападнете. И те се опълчиха против града.

When Ben Hadad heard this message, as he was drinking, he and the kings, in the pavilions, he said to his servants, “Prepare to attack!” They prepared to attack the city.

13 Т огава един пророк дойде при Израелевия цар Ахаав и му каза: Така казва Господ: Виждаш ли цялото това голямо множество? Аз днес го предавам в ръцете ти. Ти ще познаеш, че Аз съм Господ.

Behold, a prophet came near to Ahab king of Israel, and said, “Yahweh says, ‘Have you seen all this great multitude? Behold, I will deliver it into your hand today; and you will know that I am Yahweh.’”

14 А Ахаав попита: Чрез кого? А той отвърна: Така казва Господ: Чрез слугите на областните управители. Тогава царят каза: Кой ще започне сражението? А пророкът отговори: Ти.

Ahab said, “By whom?” He said, “Yahweh says, ‘By the young men of the princes of the provinces.’” Then he said, “Who shall begin the battle?” He answered, “You.”

15 Т огава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста тридесет и двама души, и след тях събра целия народ, всички израелтяни, които бяха седем хиляди души.

Then he mustered the young men of the princes of the provinces, and they were two hundred and thirty-two. After them, he mustered all the people, even all the children of Israel, being seven thousand.

16 И те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, заедно с царете - тридесет и двамата съюзени с него царе.

They went out at noon. But Ben Hadad was drinking himself drunk in the pavilions, he and the kings, the thirty-two kings who helped him.

17 П ърви излязоха слугите на областните управители. И когато Венадад прати слуги, за да узнае как върви обсадата, му известиха: Мъже излязоха от Самария.

The young men of the princes of the provinces went out first; and Ben Hadad sent out, and they told him, saying, “Men are coming out from Samaria.”

18 А той каза: Ако са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак живи ги заловете.

He said, “If they have come out for peace, take them alive; or if they have come out for war, take them alive.”

19 И така, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха от града.

So these went out of the city, the young men of the princes of the provinces, and the army which followed them.

20 И всеки уби човека насреща му. И сирийците побегнаха, а Израел ги последва. А сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.

They each killed his man. The Syrians fled, and Israel pursued them. Ben Hadad the king of Syria escaped on a horse with horsemen.

21 Т огава Израелевият цар излезе и порази бягащите с коне и с колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.

The king of Israel went out, and struck the horses and chariots, and killed the Syrians with a great slaughter.

22 С лед това пророкът дойде при Израелевия цар и му каза: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво да направиш, защото, след като измине една година, сирийският цар отново ще дойде против теб.

The prophet came near to the king of Israel, and said to him, “Go, strengthen yourself, and mark, and see what you do; for at the return of the year the king of Syria will come up against you.”

23 А слугите на сирийския цар му казаха: Техният Бог е планински бог, затова израелтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.

The servants of the king of Syria said to him, “Their god is a god of the hills; therefore they were stronger than we. But let us fight against them in the plain, and surely we will be stronger than they.

24 З атова ето какво да направим: Отстрани всеки от царете от мястото му и вместо тях постави военачалници.

Do this thing: take the kings away, every man out of his place, and put captains in their place.

25 П осле ти събери войска, колкото войската, която изгуби - кон за кон, колесница за колесница; и нека се бием с тях на полето и непременно ще надделеем над тях. И той послуша съвета им и направи така.

Muster an army, like the army that you have lost, horse for horse, and chariot for chariot. We will fight against them in the plain, and surely we will be stronger than them.” He listened to their voice, and did so.

26 Т огава, след като измина една година, Венадад събра сирийците и излезе в Афек, за да се бие с Израел.

At the return of the year, Ben Hadad mustered the Syrians, and went up to Aphek, to fight against Israel.

27 А израелтяните, като бяха събрани и запасени с храна, отидоха насреща им. Израелтяните разположиха стана си срещу тях като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.

The children of Israel were mustered and given provisions, and went against them. The children of Israel encamped before them like two little flocks of young goats; but the Syrians filled the country.

28 Т огава Божият човек дойде и каза на Израелевия цар: Така говори Господ: Понеже сирийците казаха: Йехова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Йехова.

A man of God came near and spoke to the king of Israel, and said, “Yahweh says, ‘Because the Syrians have said, “Yahweh is a god of the hills, but he is not a god of the valleys”; therefore I will deliver all this great multitude into your hand, and you shall know that I am Yahweh.’”

29 В ойските стояха разположени на стан една срещу друга седем дни, а на седмия ден влязоха в бой. И израелтяните избиха от сирийците сто хиляди пехотинци за един ден.

They encamped opposite each other for seven days. So it was, that in the seventh day the battle was joined; and the children of Israel killed one hundred thousand footmen of the Syrians in one day.

30 А останалите, като побегнаха в Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побегна и Венадад и влезе в града, където се криеше от стая в стая.

But the rest fled to Aphek, into the city; and the wall fell on twenty-seven thousand men who were left. Ben Hadad fled, and came into the city, into an inner room.

31 Т огава слугите му му казаха: Чули сме, че царете от Израелевия дом били милостиви. Нека сложим вретища на кръстовете си и въжета на главите си и нека излезем при Израелевия цар, дано да ти пощади живота.

His servants said to him, “See now, we have heard that the kings of the house of Israel are merciful kings. Please let us put sackcloth on our bodies, and ropes on our heads, and go out to the king of Israel. Maybe he will save your life.”

32 И така, като се препасаха с вретища около кръстовете си и сложиха въжета на главите си, дойдоха при Израелевия цар и му казаха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А Ахаав запита: Жив ли е още? Той е мой брат.

So they put sackcloth on their bodies and ropes on their heads, and came to the king of Israel, and said, “Your servant Ben Hadad says, ‘Please let me live.’” He said, “Is he still alive? He is my brother.”

33 А мъжете приеха това като добър знак и побързаха да се хванат за думите му, и казаха: Венадад ти е брат. Ахаав нареди: Идете, доведете го. И когато Венадад дойде при него, той го качи на колесницата си.

Now the men observed diligently, and hurried to take this phrase; and they said, “Your brother Ben Hadad.” Then he said, “Go, bring him.” Then Ben Hadad came out to him; and he caused him to come up into the chariot.

34 Т огава Венадад му каза: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна. Ти си направѝ улици в Дамаск, както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с този договор. Така сключи договор с него и го освободи.

Ben Hadad said to him, “The cities which my father took from your father I will restore. You shall make streets for yourself in Damascus, as my father made in Samaria.” “I”, said Ahab, “will let you go with this covenant.” So he made a covenant with him, and let him go.

35 Т огава един човек от пророческите ученици каза на другаря си чрез Господнето слово: Ударѝ ме, моля те! Но човекът отказа да го удари.

A certain man of the sons of the prophets said to his fellow by Yahweh’s word, “Please strike me!” The man refused to strike him.

36 З атова той му каза: Понеже ти не послуша Господния глас, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом онзи си тръгна, лъв го нападна и го уби.

Then he said to him, “Because you have not obeyed Yahweh’s voice, behold, as soon as you have departed from me, a lion will kill you.” As soon as he had departed from him, a lion found him and killed him.

37 П осле той намери друг човек и му каза: Ударѝ ме, моля те! И човекът го удари и с удара го нарани.

Then he found another man, and said, “Please strike me.” The man struck him and wounded him.

38 Т огава пророкът си отиде и чакаше по пътя за царя, като се беше преоблякъл с покривало на очите си.

So the prophet departed, and waited for the king by the way, and disguised himself with his headband over his eyes.

39 И когато царят минаваше, той извика на царя: Слугата ти отиде сред сражението; и един човек, като се отдели настрана, доведе друг човек при мен и ми каза: Пази този човек. Ако побегне, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро.

As the king passed by, he cried to the king; and he said, “Your servant went out into the middle of the battle; and behold, a man turned aside, and brought a man to me, and said, ‘Guard this man! If by any means he is missing, then your life shall be for his life, or else you shall pay a talent of silver.’

40 Д окато слугата ти се занимаваше тук-там, човекът избяга. А Израелевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.

As your servant was busy here and there, he was gone.” The king of Israel said to him, “So shall your judgment be. You yourself have decided it.”

41 Т огава той побърза да вдигне покривалото от очите си. И Израелевият цар го позна, че беше един от пророците.

He hurried, and took the headband away from his eyes; and the king of Israel recognized that he was one of the prophets.

42 А той му каза: Така казва Господ: Понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ - вместо неговия народ.

He said to him, “Yahweh says, ‘Because you have let go out of your hand the man whom I had devoted to destruction, therefore your life will take the place of his life, and your people take the place of his people.’”

43 И Израелевият цар пристигна в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.

The king of Israel went to his house sullen and angry, and came to Samaria.