1 С лед това Амнон, Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син - една хубавица на име Тамар.

After this, Absalom the son of David had a beautiful sister, whose name was Tamar; and Amnon the son of David loved her.

2 А Амнон, дотолкова се измъчваше, че се разболя заради сестра си Тамар; защото беше девица и на Амнон се виждаше много трудно да стори нещо с нея.

Amnon was so troubled that he became sick because of his sister Tamar; for she was a virgin; and it seemed hard to Amnon to do anything to her.

3 Н о Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Сама. Йонадав беше много хитър човек.

But Amnon had a friend, whose name was Jonadab, the son of Shimeah, David’s brother; and Jonadab was a very subtle man.

4 Т ой каза на Амнон: Защо ти, сине на царя, слабееш толкова от ден на ден? Не искаш ли да ми кажеш причината ? И Амнон му отговори: Обичам Тамар, сестрата на брат ми Авесалом.

He said to him, “Why, son of the king, are you so sad from day to day? Won’t you tell me?” Amnon said to him, “I love Tamar, my brother Absalom’s sister.”

5 А Йонадав му предложи: Легни на леглото си и се престори на болен. Когато баща ти дойде да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека ми даде хляб да ям и нека сготви ястието пред мене, за да видя и да ям от ръката ѝ.

Jonadab said to him, “Lay down on your bed, and pretend to be sick. When your father comes to see you, tell him, ‘Please let my sister Tamar come and give me bread to eat, and prepare the food in my sight, that I may see it, and eat it from her hand.’”

6 И така, Амнон легна и се престори на болен, а когато царят дойде да го види, Амнон му каза: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека направи пред мене две питки, за да ям от ръката ѝ.

So Amnon lay down and faked being sick. When the king came to see him, Amnon said to the king, “Please let my sister Tamar come, and make me a couple of cakes in my sight, that I may eat from her hand.”

7 Т огава Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.

Then David sent home to Tamar, saying, “Go now to your brother Amnon’s house, and prepare food for him.”

8 И Тамар отиде в къщата на брат си Амнон, който беше на легло. И като взе и замеси тесто, направи питки пред него и ги изпържи.

So Tamar went to her brother Amnon’s house; and he was lying down. She took dough, and kneaded it, made cakes in his sight, and baked the cakes.

9 П осле взе тавата и ги изсипа пред него, но той отказа да яде. Амнон нареди: Изведете всички навън! И всички си излязоха.

She took the pan, and poured them out before him; but he refused to eat. Amnon said, “Have all men leave me.” Then every man went out from him.

10 Т огава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И така, Тамар взе питките, които беше направила, и ги донесе в спалнята при брат си Амнон.

Amnon said to Tamar, “Bring the food into the room, that I may eat from your hand.” Tamar took the cakes which she had made, and brought them into the room to Amnon her brother.

11 А като ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и ѝ каза: Ела, легни с мене, сестро моя.

When she had brought them near to him to eat, he took hold of her, and said to her, “Come, lie with me, my sister!”

12 Н о тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израел. Не върши това безумие!

She answered him, “No, my brother, do not force me! For no such thing ought to be done in Israel. Don’t you do this folly.

13 А з къде ще скрия срама си? А и ти ще бъдеш като един от безумните в Израел. И така, сега, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.

As for me, where would I carry my shame? And as for you, you will be as one of the fools in Israel. Now therefore, please speak to the king; for he will not withhold me from you.”

14 Н о той отказа да послуша думите ѝ; и понеже беше по-силен от нея, изнасили я и лежа с нея.

However he would not listen to her voice; but being stronger than she, he forced her, and lay with her.

15 Т огава Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-голяма от любовта, с която я беше обичал. И Амнон ѝ каза: Стани, върви си.

Then Amnon hated her with exceedingly great hatred; for the hatred with which he hated her was greater than the love with which he had loved her. Amnon said to her, “Arise, be gone!”

16 А тя му отговори: Не така, защото това зло, че ме гониш, е по-голямо от другото, което ми направи. Но той отказа да я послуша.

She said to him, “Not so, because this great wrong in sending me away is worse than the other that you did to me!” But he would not listen to her.

17 И извика момъка, който му прислужваше, и му заповяда: Изведи сега тази вън оттук и заключи вратата след нея.

Then he called his servant who ministered to him, and said, “Now put this woman out from me, and bolt the door after her.”

18 А тя беше облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, се обличаха в такива дрехи. И така, слугата му я изведе вън и заключи вратата след нея.

She had a garment of various colors on her; for the king’s daughters who were virgins dressed in such robes. Then his servant brought her out and bolted the door after her.

19 Т огава Тамар сложи пепел на главата си, раздра шарената дреха, която беше на нея, и като положи ръка на главата си, тръгна си и викаше, като вървеше. Отмъщението на Авесалом

Tamar put ashes on her head, and tore her garment of various colors that was on her; and she laid her hand on her head, and went her way, crying aloud as she went.

20 А брат ѝ Авесалом я попита: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Мълчи сега, сестро моя. Той ти е брат. Не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брат си Авесалом.

Absalom her brother said to her, “Has Amnon your brother been with you? But now hold your peace, my sister. He is your brother. Don’t take this thing to heart.” So Tamar remained desolate in her brother Absalom’s house.

21 А когато цар Давид чу всички тези работи, много се разгневи.

But when king David heard of all these things, he was very angry.

22 О свен това Авесалом не казваше на Амнон нито зло, нито добро. Но Авесалом мразеше Амнон за това, че беше изнасилил сестра му Тамар.

Absalom spoke to Amnon neither good nor bad; for Absalom hated Amnon, because he had forced his sister Tamar.

23 С лед цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо до Ефрем. И Авесалом покани всички царски синове.

After two full years, Absalom had sheep shearers in Baal Hazor, which is beside Ephraim: and Absalom invited all the king’s sons.

24 А весалом отиде и при царя и му каза: Слугата ти има сега стригачи. Нека дойде, моля, царят и слугите му със слугата ти.

Absalom came to the king, and said, “See now, your servant has sheep shearers. Please let the king and his servants go with your servant.”

25 А царят отвърна на Авесалом: Не, сине мой, да не идваме всички, за да не те отегчаваме. Авесалом го молеше настойчиво, но царят отказа да иде, а го благослови.

The king said to Absalom, “No, my son, let us not all go, lest we be burdensome to you.” He pressed him; however he would not go, but blessed him.

26 Т огава Авесалом каза: Ако не, тогава нека дойде с нас поне брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да идва с тебе?

Then Absalom said, “If not, please let my brother Amnon go with us.” The king said to him, “Why should he go with you?”

27 Н о понеже Авесалом настояваше, той позволи да отидат с него Амнон и всички царски синове.

But Absalom pressed him, and he let Amnon and all the king’s sons go with him.

28 Т огава Авесалом заповяда на слугите си: Внимавайте - когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ви кажа: Поразете Амнон!, тогава го убийте. Не се бойте! Не ви ли заповядвам аз? Бъдете дръзновени и храбри.

Absalom commanded his servants, saying, “Mark now, when Amnon’s heart is merry with wine; and when I tell you, ‘Strike Amnon,’ then kill him. Don’t be afraid. Haven’t I commanded you? Be courageous, and be valiant!”

29 И Авесаломовите слуги постъпиха с Амнон, както Авесалом заповяда. Тогава всички царски синове станаха, възседнаха всеки на мулето си и побегнаха.

The servants of Absalom did to Amnon as Absalom had commanded. Then all the king’s sons arose, and every man got up on his mule, and fled.

30 И докато те бяха още на път, до Давид стигна слух, че Авесалом избил всички царски синове и не останал нито един от тях.

While they were on the way, the news came to David, saying, “Absalom has slain all the king’s sons, and there is not one of them left!”

31 Т огава царят стана, раздра дрехите си и легна на земята. И всичките му слуги, които присъстваха там, раздраха дрехите си.

Then the king arose, and tore his garments, and lay on the earth; and all his servants stood by with their clothes torn.

32 А Йонадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи, царските синове. Само Амнон е умрял, понеже с дума от Авесалом това е било решено от деня, когато Амнон обезчести сестра му Тамар.

Jonadab, the son of Shimeah, David’s brother, answered, “Don’t let my lord suppose that they have killed all the young men the king’s sons; for Amnon only is dead; for by the appointment of Absalom this has been determined from the day that he forced his sister Tamar.

33 И така, сега господарят ми, царят, да не се безпокои от мисълта, че всичките царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял.

Now therefore don’t let my lord the king take the thing to his heart, to think that all the king’s sons are dead; for only Amnon is dead.”

34 А Авесалом побегна. В това време момъкът, който пазеше на стража, като погледна, видя, че много хора идваха по пътя зад него край хълма.

But Absalom fled. The young man who kept the watch lifted up his eyes, and looked, and behold, many people were coming by way of the hillside behind him.

35 Й онадав каза на царя: Ето, царските синове идват. Както каза слугата ти, така е станало.

Jonadab said to the king, “Behold, the king’s sons are coming! It is as your servant said.”

36 С лед като изговори това, царските синове дойдоха и плакаха силно. Също и царят, и всички останали плакаха много.

As soon as he had finished speaking, behold, the king’s sons came, and lifted up their voice, and wept. The king also and all his servants wept bitterly.

37 Н о Авесалом побегна и отиде при гесурския цар Талмай, Амиудовия син. А Давид жалееше за сина си всеки ден.

But Absalom fled, and went to Talmai the son of Ammihur, king of Geshur. David mourned for his son every day.

38 И така, Авесалом побегна, отиде в Гесур и живя там три години.

So Absalom fled, and went to Geshur, and was there three years.

39 А душата на цар Давид чезнеше по Авесалом, защото се беше утешил за смъртта на Амнон.

King David longed to go out to Absalom; for he was comforted concerning Amnon, since he was dead.