1 ( По слав. 79.) За първия певец, по "Криновете на завета". Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израелев, Който водиш като стадо Йосиф; Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.

Hear us, Shepherd of Israel, you who lead Joseph like a flock, you who sit above the cherubim, shine out.

2 П ред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си и ела да ни спасиш.

Before Ephraim and Benjamin and Manasseh, stir up your might! Come to save us!

3 В ъзвърни ни, Боже, и ни осияй с лицето Си; и ще се спасим.

Turn us again, God. Cause your face to shine, and we will be saved.

4 Г осподи, Боже на Силите, докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?

Yahweh God of Armies, How long will you be angry against the prayer of your people?

5 Д аваш им да ядат хляб със сълзи и ги поиш изобилно със сълзи.

You have fed them with the bread of tears, and given them tears to drink in large measure.

6 Н аправил си ни предмет на разпра между съседите ни; и неприятелите ни се смеят помежду си.

You make us a source of contention to our neighbors. Our enemies laugh among themselves.

7 В ъзвърни ни, Боже на Силите, осияй ни с лицето Си и ще се спасим.

Turn us again, God of Armies. Cause your face to shine, and we will be saved.

8 П ренесъл си лоза от Египет и като си изгонил народите, си я насадил.

You brought a vine out of Egypt. You drove out the nations, and planted it.

9 П риготвил си място пред нея; и тя е пуснала дълбоко корени и е изпълнила земята.

You cleared the ground for it. It took deep root, and filled the land.

10 П окриха се бърдата със сянката ѝ; и клоните ѝ станаха като изящните кедри,

The mountains were covered with its shadow. Its boughs were like God’s cedars.

11 п ростря клончетата до морето и ластарите си - до Ефрат.

It sent out its branches to the sea, Its shoots to the River.

12 З ащо си съборил плетищата ѝ и я берат всички, които минават по пътя?

Why have you broken down its walls, so that all those who pass by the way pluck it?

13 З апустява я глиган от гората и полските зверове я изпояждат.

The boar out of the wood ravages it. The wild animals of the field feed on it.

14 О бърни се, молим Ти се, Боже на Силите, погледни от небето и виж, и посети тази лоза,

Turn again, we beg you, God of Armies. Look down from heaven, and see, and visit this vine,

15 и защити това, което е насадила Твоята десница, и стъблото, което си направил силно за Себе Си.

the stock which your right hand planted, the branch that you made strong for yourself.

16 Т я беше изгорена с огън; отсечена беше; погиват при заплахата на лицето Ти.

It’s burned with fire. It’s cut down. They perish at your rebuke.

17 Н ека ръката Ти бъде върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.

Let your hand be on the man of your right hand, on the son of man whom you made strong for yourself.

18 Т ака ние няма да се отклоним от Тебе; съживи ни и ще призовем Твоето име.

So we will not turn away from you. Revive us, and we will call on your name.

19 В ъзвърни ни, Господи, Боже на Силите; осияй ни с лицето Си и ще се спасим.

Turn us again, Yahweh God of Armies. Cause your face to shine, and we will be saved.