1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот

But a certain man named Ananias, with Sapphira, his wife, sold a possession,

2 и задържа нещо от стойността със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите.

and kept back part of the price, his wife also being aware of it, and brought a certain part, and laid it at the apostles’ feet.

3 А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата?

But Peter said, “Ananias, why has Satan filled your heart to lie to the Holy Spirit, and to keep back part of the price of the land?

4 Д окато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

While you kept it, didn’t it remain your own? After it was sold, wasn’t it in your power? How is it that you have conceived this thing in your heart? You haven’t lied to men, but to God.”

5 И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

Ananias, hearing these words, fell down and died. Great fear came on all who heard these things.

6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха.

The young men arose and wrapped him up, and they carried him out and buried him.

7 С лед като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.

About three hours later, his wife, not knowing what had happened, came in.

8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? А тя отговори: За толкова.

Peter answered her, “Tell me whether you sold the land for so much.” She said, “Yes, for so much.”

9 А Петър ѝ каза: Защо се наговорихте да изпитате Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата и ще изнесат и теб.

But Peter asked her, “How is it that you have agreed together to tempt the Spirit of the Lord? Behold, the feet of those who have buried your husband are at the door, and they will carry you out.”

10 И тя начаса падна до краката му и издъхна; а младежите, като влязоха, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ.

She fell down immediately at his feet, and died. The young men came in and found her dead, and they carried her out and buried her by her husband.

11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. Други чудеса на апостолите

Great fear came on the whole assembly, and on all who heard these things.

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор;

By the hands of the apostles many signs and wonders were done among the people. They were all with one accord in Solomon’s porch.

13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги величаеше;

None of the rest dared to join them, however the people honored them.

14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се присъединяваха),

More believers were added to the Lord, multitudes of both men and women.

15 т ака че даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, така че когато минава Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

They even carried out the sick into the streets, and laid them on cots and mattresses, so that as Peter came by, at the least his shadow might overshadow some of them.

16 С ъбираше се още и множество от градовете около Йерусалим, които носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха. Апостолите пред Синедриона

Multitudes also came together from the cities around Jerusalem, bringing sick people, and those who were tormented by unclean spirits: and they were all healed.

17 Т огава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, които съставляват садукейската секта, и, изпълнени със завист,

But the high priest rose up, and all those who were with him (which is the sect of the Sadducees), and they were filled with jealousy,

18 с ложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.

and laid hands on the apostles, and put them in public custody.

19 Н о ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата и като ги изведе, им каза:

But an angel of the Lord opened the prison doors by night, and brought them out, and said,

20 И дете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на този вечен живот.

“Go stand and speak in the temple to the people all the words of this life.”

21 Т е, като чуха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и онези, които бяха с него, и като свикаха Синедриона и всички старейшини на израелтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.

When they heard this, they entered into the temple about daybreak, and taught. But the high priest came, and those who were with him, and called the council together, and all the senate of the children of Israel, and sent to the prison to have them brought.

22 Н о служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; върнаха се и известиха:

But the officers who came didn’t find them in the prison. They returned and reported,

23 Н америхме тъмницата заключена много здраво и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

“We found the prison shut and locked, and the guards standing before the doors, but when we opened them, we found no one inside!”

24 А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение поради тях и се чудеха какво ще последва от това.

Now when the high priest, the captain of the temple, and the chief priests heard these words, they were very perplexed about them and what might become of this.

25 Н о дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.

One came and told them, “Behold, the men whom you put in prison are in the temple, standing and teaching the people.”

26 Т огава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни.

Then the captain went with the officers, and brought them without violence, for they were afraid that the people might stone them.

27 И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първосвещеникът ги попита:

When they had brought them, they set them before the council. The high priest questioned them,

28 С трого ви забранихме да поучавате в това име; но ето, изпълнили сте Йерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек.

saying, “Didn’t we strictly command you not to teach in this name? Behold, you have filled Jerusalem with your teaching, and intend to bring this man’s blood on us.”

29 А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

But Peter and the apostles answered, “We must obey God rather than men.

30 Б ог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го окачихте на дърво.

The God of our fathers raised up Jesus, whom you killed, hanging him on a tree.

31 Н его Бог въздигна отдясно на Себе Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израел и прощение на греховете.

God exalted him with his right hand to be a Prince and a Savior, to give repentance to Israel, and remission of sins.

32 И ние сме Негови свидетели за тези неща, както и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.

We are His witnesses of these things; and so also is the Holy Spirit, whom God has given to those who obey him.”

33 А те, като чуха това, късаха се от яд и възнамеряваха да ги убият. Съветът на Гамалиил

But they, when they heard this, were cut to the heart, and determined to kill them.

34 Н о един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да изведат апостолите навън за малко време;

But one stood up in the council, a Pharisee named Gamaliel, a teacher of the law, honored by all the people, and commanded to put the apostles out for a little while.

35 и каза на събранието: Израелтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци.

He said to them, “You men of Israel, be careful concerning these men, what you are about to do.

36 З ащото в миналото въстана Тевда и се представяше за голям човек, и към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой; той бе убит и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха.

For before these days Theudas rose up, making himself out to be somebody; to whom a number of men, about four hundred, joined themselves: who was slain; and all, as many as obeyed him, were dispersed, and came to nothing.

37 С лед него въстана галилеянинът Юда по време на преброяването и отвлече след себе си някои от народа; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

After this man, Judas of Galilee rose up in the days of the enrollment, and drew away some people after him. He also perished, and all, as many as obeyed him, were scattered abroad.

38 И сега ви казвам: отдръпнете се от тези човеци и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне;

Now I tell you, withdraw from these men, and leave them alone. For if this counsel or this work is of men, it will be overthrown.

39 н о ако е от Бога, няма да можете да го опропастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога.

But if it is of God, you will not be able to overthrow it, and you would be found even to be fighting against God!”

40 И те го послушаха; и като повикаха апостолите, бичуваха ги и им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

They agreed with him. Summoning the apostles, they beat them and commanded them not to speak in the name of Jesus, and let them go.

41 А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име.

They therefore departed from the presence of the council, rejoicing that they were counted worthy to suffer dishonor for Jesus’ name.

42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос.

Every day, in the temple and at home, they never stopped teaching and preaching Jesus, the Christ.