1 Т огава савхиецът Валдад отговори:

Then Bildad the Shuhite answered,

2 Д окога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?

“How long will you speak these things? Shall the words of your mouth be a mighty wind?

3 Б ог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

Does God pervert justice? Or does the Almighty pervert righteousness?

4 А ко синовете ти са съгрешили пред Него и Той ги е предал на последствията от беззаконието им;

If your children have sinned against him, He has delivered them into the hand of their disobedience.

5 а ко ти прилежно би потърсил Бога, ако би се помолил на Всемогъщия,

If you want to seek God diligently, make your supplication to the Almighty.

6 т огава, ако ти беше чист и правдив, непременно сега Той би се събудил да работи за теб и би направил да благоденства праведното ти жилище;

If you were pure and upright, surely now he would awaken for you, and make the habitation of your righteousness prosperous.

7 и при все да е било малко началото ти, пак в сетните си дни ще имаш много повече.

Though your beginning was small, yet your latter end would greatly increase.

8 П онеже попитай, моля, предишните родове и внимавай в изпитаното от бащите им

“Please inquire of past generations. Find out about the learning of their fathers.

9 ( защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, тъй като дните на земята са сянка);

(For we are but of yesterday, and know nothing, because our days on earth are a shadow.)

10 н е искат ли те да те научат и да ти явят, и да произнесат думи от сърцата си?

Shall they not teach you, tell you, and utter words out of their heart?

11 Н икне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

“Can the papyrus grow up without mire? Can the rushes grow without water?

12 Д окато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.

While it is yet in its greenness, not cut down, it withers before any other reed.

13 Т ака са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на нечестивия ще загине.

So are the paths of all who forget God. The hope of the godless man shall perish,

14 Н адеждата му ще се пресече; упованието му е паяжина.

Whose confidence shall break apart, Whose trust is a spider’s web.

15 Т ой ще се опре на къщата си, но тя няма да устои; ще се хване за нея, но няма да издържи.

He shall lean on his house, but it shall not stand. He shall cling to it, but it shall not endure.

16 Т ой зеленее пред слънцето и клончетата му се простират в градината му;

He is green before the sun. His shoots go out along his garden.

17 к орените му се сплитат в грамадата камъни; той гледа на камъните като на дом.

His roots are wrapped around the rock pile. He sees the place of stones.

18 Н о пак, ако го изтръгне някой от мястото му, тогава мястото ще се отрече от него, като каже: Не съм те видял.

If he is destroyed from his place, then it shall deny him, saying, ‘I have not seen you.’

19 Е то това е радостта от пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

Behold, this is the joy of his way: out of the earth, others shall spring.

20 Е то, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подири ръката на злотворците.

“Behold, God will not cast away a blameless man, neither will he uphold the evildoers.

21 В се пак ще напълни устата ти със смях и устните ти с възклицание.

He will still fill your mouth with laughter, your lips with shouting.

22 О нези, които те мразят, ще се облекат със срам; и шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

Those who hate you shall be clothed with shame. The tent of the wicked shall be no more.”