1 Е дин ден Сауловият син Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща. Но на баща си не каза за това.

Now it fell on a day, that Jonathan the son of Saul said to the young man who bore his armor, “Come, and let us go over to the Philistines’ garrison, that is on the other side.” But he didn’t tell his father.

2 А Саул се намираше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; народът, който беше с него, наброяваше около шестстотин мъже.

Saul stayed in the uttermost part of Gibeah under the pomegranate tree which is in Migron: and the people who were with him were about six hundred men;

3 А хия, син на Ахитув, брат на Ихавод, син на Финеес, син на Илий, беше Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И народът не знаеше, че Йонатан е тръгнал.

including Ahijah, the son of Ahitub, Ichabod’s brother, the son of Phinehas, the son of Eli, the priest of Yahweh in Shiloh, wearing an ephod. The people didn’t know that Jonathan was gone.

4 А между проходите, през които Йонатан искаше да мине към филистимската стража, имаше една остра скала от едната страна и друга остра скала от другата страна. Името на едната беше Восес, а на другата - Сене.

Between the passes, by which Jonathan sought to go over to the Philistines’ garrison, there was a rocky crag on the one side, and a rocky crag on the other side: and the name of the one was Bozez, and the name of the other Seneh.

5 Е дната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата - на юг срещу Гавая.

The one crag rose up on the north in front of Michmash, and the other on the south in front of Geba.

6 И така, Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да преминем към стражата на тези необрязани, дано Господ ни подкрепи; защото нищо не пречи на Господа да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

Jonathan said to the young man who bore his armor, “Come, let us go over to the garrison of these uncircumcised. It may be that Yahweh will work for us; for there is no restraint on Yahweh to save by many or by few.”

7 А оръженосецът му отговори: Направи всичко, което е по сърцето ти. Върви напред; аз съм с тебе, накъдето и да отидеш.

His armor bearer said to him, “Do all that is in your heart. Turn and, behold, I am with you according to your heart.”

8 Т огава Йонатан каза: Ще се приближим към тези мъже и ще им позволим да ни видят.

Then Jonathan said, “Behold, we will pass over to the men, and we will reveal ourselves to them.

9 А ко ни кажат така: Стойте, докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се изкачим при тях.

If they say thus to us, ‘Wait until we come to you!’ then we will stand still in our place, and will not go up to them.

10 Н о ако ни кажат следното: Качете се при нас, тогава ще се изкачим, защото Бог ги е предал в ръката ни. Това ще бъде знак за нас.

But if they say this, ‘Come up to us!’ then we will go up; for Yahweh has delivered them into our hand. This shall be the sign to us.”

11 И така, и двамата се показаха на филистимската стража и филистимците си казаха: Вижте, евреите излизат от дупките, където се бяха скрили.

Both of them revealed themselves to the garrison of the Philistines: and the Philistines said, “Behold, the Hebrews are coming out of the holes where they had hidden themselves!”

12 М ъжете от стражата извикаха на Йонатан и оръженосеца му: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: Изкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израелевата ръка.

The men of the garrison answered Jonathan and his armor bearer, and said, “Come up to us, and we will show you something!” Jonathan said to his armor bearer, “Come up after me; for Yahweh has delivered them into the hand of Israel.”

13 И така, Йонатан изпълзя нагоре, като си помагаше с ръцете и краката си, и оръженосецът му го следваше. И филистимците паднаха пред Йонатан; и оръженосецът му ги убиваше след него.

Jonathan climbed up on his hands and on his feet, and his armor bearer after him: and they fell before Jonathan; and his armor bearer killed them after him.

14 В това първо поражение, което Йонатан и оръженосецът му нанесоха на филистимците, паднаха около двадесет мъже в едно пространство от половин уврат земя.

That first slaughter, which Jonathan and his armor bearer made, was about twenty men, within as it were half a furrow’s length in an acre of land.

15 И настана трепет в стана, по нивите и между целия народ. Стражата и грабителите също потрепериха и земята се разтресе, така че настана голям страх.

There was a trembling in the camp, in the field, and among all the people; the garrison, and the raiders, also trembled; and the earth quaked, so there was an exceedingly great trembling.

16 К огато Сауловите стражи наблюдаваха от Гавая Вениаминова, видяха, че множеството се разтопяваше и се разотиваше тук -там.

The watchmen of Saul in Gibeah of Benjamin looked; and behold, the multitude melted away and scattered.

17 Т огава Саул каза на народа, който беше с него: Пребройте се сега и разберете кой от нашите е отишъл. И като се преброиха, видяха, че Йонатан и оръженосецът му ги нямаше.

Then Saul said to the people who were with him, “Count now, and see who is missing from us.” When they had counted, behold, Jonathan and his armor bearer were not there.

18 С аул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег (защото в това време Божият ковчег беше там с израелтяните).

Saul said to Ahijah, “Bring God’s ark here.” For God’s ark was with the children of Israel at that time.

19 А докато Саул говореше на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Прибери ръката си.

While Saul talked to the priest, the tumult that was in the camp of the Philistines went on and increased; and Saul said to the priest, “Withdraw your hand!”

20 И Саул и целият народ, който беше с него, се събраха и дойдоха до мястото на сражението; и видяха, че всеки филистимец беше извадил меча си против другаря си и имаше голямо поражение.

Saul and all the people who were with him were gathered together, and came to the battle; and behold, they were all striking each other with their swords in very great confusion.

21 А евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, също се обърнаха да помагат на израелтяните, които бяха със Саул и Йонатан.

Now the Hebrews who were with the Philistines before, and who went up with them into the camp, from all around, even they also turned to be with the Israelites who were with Saul and Jonathan.

22 С ъщо и всички Израелеви мъже, които се бяха крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, се притекоха и те в битката да ги преследват.

Likewise all the men of Israel who had hidden themselves in the hill country of Ephraim, when they heard that the Philistines fled, even they also followed hard after them in the battle.

23 Т ака в онзи ден Господ избави Израел; и битката се простря до Ветавен.

So Yahweh saved Israel that day; and the battle passed over by Beth Aven.

24 А Израелевите мъже се измъчиха в онзи ден, защото Саул закле народа, като каза: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато не отмъстя на неприятелите си. Затова никой от народа не вкуси храна.

The men of Israel were distressed that day; for Saul had adjured the people, saying, “Cursed is the man who eats any food until it is evening, and I am avenged of my enemies.” So none of the people tasted food.

25 А когато целият народ стигнаха до един гъсталак, където имаше мед по земята,

All the people came into the forest; and there was honey on the ground.

26 и като навлезе народът в гъсталака, видяха, че медът капеше по земята; но никой не приближи ръка до устата си, защото хората се бояха от клетвата.

When the people had come to the forest, behold, honey was dripping, but no one put his hand to his mouth; for the people feared the oath.

27 Й онатан обаче не беше чул, че баща му заклел народа, затова протегна края на тоягата, която държеше, и я натопи в медената пита, и сложи ръка в устата си; и очите му светнаха.

But Jonathan didn’t hear when his father commanded the people with the oath. Therefore he put out the end of the rod who was in his hand, and dipped it in the honeycomb, and put his hand to his mouth; and his eyes brightened.

28 А един от хората проговори: Баща ти строго закле народа с думите: Проклет онзи, който вкуси храна днес, въпреки че народът беше изнемощял.

Then one of the people answered, and said, “Your father directly commanded the people with an oath, saying, ‘Cursed is the man who eats food today.’” The people were faint.

29 А Йонатан отвърна: Баща ми смути света. Я вижте как светнаха очите ми, защото вкусих малко от този мед;

Then Jonathan said, “My father has troubled the land. Please look how my eyes have brightened, because I tasted a little of this honey.

30 к олко по-добре щеше да бъде, ако народът беше ял днес свободно от плячката, която намериха у неприятелите си! Нямаше ли сега да стане още по-голямо клане на филистимците?

How much more, if perhaps the people had eaten freely today of the plunder of their enemies which they found? For now has there been no great slaughter among the Philistines.”

31 И през онзи ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но народът беше много изнемощял.

They struck the Philistines that day from Michmash to Aijalon. The people were very faint;

32 З атова хората се нахвърлиха върху плячката и като взеха овце, говеда и телета, ги заклаха на земята; и ядоха месото с кръвта.

and the people pounced on the plunder, and took sheep, cattle, and calves, and killed them on the ground; and the people ate them with the blood.

33 Т огава съобщиха на Саул: Ето, народът съгрешава пред Господа, защото ядат месото с кръвта. А той отговори: Станахте престъпници. Дотъркаляйте един голям камък при мене, преди да е свършил денят.

Then they told Saul, saying, “Behold, the people are sinning against Yahweh, in that they eat meat with the blood.” He said, “You have dealt treacherously. Roll a large stone to me today!”

34 П осле Саул каза: Отидете между хората и им кажете: Донесете тук всеки говедото си и всеки овцата си. Заколете ги тук и яжте. И не съгрешавайте пред Господа, като ядете месото с кръвта. И така, онази нощ всички донесоха говедата си с тях и ги заклаха там.

Saul said, “Disperse yourselves among the people, and tell them, ‘Every man bring me here his ox, and every man his sheep, and kill them here, and eat; and don’t sin against Yahweh in eating meat with the blood.’” All the people brought every man his ox with him that night, and killed them there.

35 А Саул издигна жертвеник на Господа. Това беше първият жертвеник, който той издигна на Господа.

Saul built an altar to Yahweh. This was the first altar that he built to Yahweh.

36 Т огава Саул каза: Да нападнем филистимците през нощта и да ги разграбим, преди да се развидели, и да не оставим нито един от тях жив. А те отговориха: Направи каквото ти се вижда за добре. Тогава свещеникът каза: Да се приближим тук към Бога.

Saul said, “Let us go down after the Philistines by night, and take plunder among them until the morning light, and let us not leave a man of them.” They said, “Do whatever seems good to you.” Then the priest said, “Let us draw near here to God.”

37 И Саул се допита до Бога: Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката на Израел? Но Бог не му отговори онзи ден.

Saul asked counsel of God, “Shall I go down after the Philistines? Will you deliver them into the hand of Israel?” But he didn’t answer him that day.

38 Т огава Саул каза: Приближете се тук до последния човек от народа и разберете и открийте кой е извършил прегрешение днес;

Saul said, “Draw near here, all you chiefs of the people; and know and see in which this sin has been today.

39 з ащото, заклевам се в живота на Господа, Който избавя Израел, дори ако този човек е синът ми Йонатан, непременно ще бъде умъртвен. Но не му отговори нито един между целия народ.

For, as Yahweh lives, who saves Israel, though it is in Jonathan my son, he shall surely die.” But there was not a man among all the people who answered him.

40 Т ой каза на целия Израел: Вие застанете на една страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем на другата страна. И народът каза на Саул: Направи каквото ти се вижда за добре.

Then he said to all Israel, “You be on one side, and I and Jonathan my son will be on the other side.” The people said to Saul, “Do what seems good to you.”

41 Т огава Саул каза на Господа, Израелевия Бог: Покажи чрез жребий истината. И жребият определи Йонатан и Саул, а народът беше освободен.

Therefore Saul said to Yahweh, the God of Israel, “Show the right.” Jonathan and Saul were chosen, but the people escaped.

42 И Саул каза: Хвърлете жребий между мен и сина ми Йонатан. И жребият се падна на Йонатан.

Saul said, “Cast lots between me and Jonathan my son.” Jonathan was selected.

43 Т огава Саул каза на Йонатан: Кажи ми какво си направил. И Йонатан му разказа: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която държах; и сега трябва да умра!

Then Saul said to Jonathan, “Tell me what you have done!” Jonathan told him, and said, “I certainly did taste a little honey with the end of the rod that was in my hand; and behold, I must die.”

44 С аул каза: Така да направи Бог, да! И повече да прибави. Със сигурност ще умреш, Йонатане.

Saul said, “God do so and more also; for you shall surely die, Jonathan.”

45 А народът каза на Саул: Йонатан ли ще умре - този, който извърши това велико избавление в Израел? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действа с Бога днес. Така народът избави Йонатан и той не беше убит.

The people said to Saul, “Shall Jonathan die, who has worked this great salvation in Israel? Far from it! As Yahweh lives, there shall not one hair of his head fall to the ground; for he has worked with God today!” So the people rescued Jonathan, that he didn’t die.

46 Т огава Саул престана да преследва филистимците и те се върнаха в пределите си.

Then Saul went up from following the Philistines; and the Philistines went to their own place.

47 А Саул, като беше поел царуването над Израел, воюва против всичките си околни неприятели: против Моав, против амонците, против Едом, против совските царе и против филистимците. Накъдето и да се обърнеше, все побеждаваше;

Now when Saul had taken the kingdom over Israel, he fought against all his enemies on every side, against Moab, and against the children of Ammon, and against Edom, and against the kings of Zobah, and against the Philistines. Wherever he turned himself, he defeated them.

48 и като действаше бързо, порази и Амалик и избави Израел от онези, които ги разграбваха.

He did valiantly, and struck the Amalekites, and delivered Israel out of the hands of those who plundered them.

49 А синовете на Саул бяха: Йонатан, Иисуй и Мелхисуе. Имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

Now the sons of Saul were Jonathan, Ishvi, and Malchishua; and the names of his two daughters were these: the name of the firstborn Merab, and the name of the younger Michal.

50 И мето на жената на Саул беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря. Името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия чичо Нир.

The name of Saul’s wife was Ahinoam the daughter of Ahimaaz. The name of the captain of his army was Abner the son of Ner, Saul’s uncle.

51 А Кис, Сауловият баща, и Нир, Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

Kish was the father of Saul; and Ner the father of Abner was the son of Abiel.

52 П рез всичките дни на Саул се водеше постоянна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, го вземаше при себе си.

There was severe war against the Philistines all the days of Saul; and when Saul saw any mighty man, or any valiant man, he took him into his service.